Определение № 2820 от 18.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1161/2025 г.
ВАСТрето отделение18.03.2025 г.докладчик Юлиян Киров
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 25134/ 28.11.2024 г., постановено по адм. дело № 11650/ 2024 г. по описа на Административен съд- София- град. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ТАНЯ КУЦАРОВА секретар: Членове: /п/ ЮЛИЯН КИРОВ /п/ ЧАВДАР ДИМИТРОВ
Мотиви
Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от „Прима- Продуцентска, рекламна, информационна и медийна агенция“ АД, със седалище: гр. София, чрез пълномощника адвокат В. Бърчев, против Определение № 25134/ 28.11.2024 г., постановено по адм. дело № 11650/ 2024 г. по описа на Административен съд– София- град (АССГ), с което е прекратено производството по делото. От жалбоподателя се излагат доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното определение и неговото противоречие с практиката на ВКС. Поради тези съображения се иска отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответната страна– Столична община, в писмено становище счита подадената частна жалба за неоснователна и недоказана. Смята, че е недопустимо дружеството да претендира отново с ново дело, сума която е вече била предявена по друго дело. Моли частната жалба да се остави без уважение и да се потвърди, като правилно и законосъобразно определението на АССГ. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира частната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, в срока по чл. 230 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред АССГ е било образувано по искова молба на „Прима- Продуцентска, рекламна, информационна и медийна агенция“ АД за заплащане на сумата от 19 680, 92 лева, представляваща лихва върху главницата от 40 836 лева, присъдена с Решение № 7924/ 21.12.2022 г., постановено по адм. дело № 7788/ 2022 г. по описа на АССГ и Решение № 8646/ 19.09.2023 г., постановено по административно дело № 2069/ 2023 г. по описа на Върховния административен съд. Претендираната сума е по чл. 86 ЗЗД и е само мораторни лихви върху присъдено вече от съда обезщетение– в размер на 19 680, 92 лева върху присъдената главница в общ размер на 40 836 лева за периода 18.03.2019 г. /датата на предявяване на иска/ до 19.10.2023 г., /датата на погасяване на задължението/. С оспореното определение първоинстанционният съд е обсъдил, че съдия- докладчикът по адм. дело № 7788/ 2022 г. изрично е посочил молбата на дружеството от 19.09.2019 г. и това че иска е изменен, съответно, че се претендира законна лихва. Адм. съд, въпреки това не се е произнесъл с новото решение № 7924/ 21.12.2022 г., постановено по адм. дело № 7788/ 2022 г., с което е уважил частично исковете. Произнасяне няма и с решение № 8646/19.09.2023г., постановено по адм. дело № 2069/ 2023 г. по описа на Върховния административен съд, с което частично е отменено решението на АССГ и обезщетението е увеличено. Достигнал до извода, че е недопустимо дружеството да претендира отново, с ново дело, сума, която вече е била предявена по друго дело. Определението е правилно. С исковата молба дружеството е претендирало сума– законна лихва в размер на 19 680,92 лева върху присъдената главница в общ размер на 40 836 лева за периода 18.03.2019 г., датата на предявяване на иска, до 19.10.2023 г., датата на погасяване на задължението, ведно със законната лихва от датата на завеждане на делото до окончателното и изплащане. Административният съд правилно е приел, че така предявеният иск е недопустим. Това е така, защото видно от адм. дело № 2905/ 2019 г. по описа на АССГ, „Прима- Продуцентска, рекламна, информационна и медийна агенция“ АД е предявило искове по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, като първоначално лихва не е била претендирана. С молба от 19.09.2019 г. дружеството е направило искане за увеличаване на предявените искове, като е заявило претенцията за законната лихва върху претендираните главници от подаване на исковата молба до окончателното плащане. В резултат, с определение от проведено открито съдебно заседание на 19.09.2019 г. исканото изменение е допуснато. С постановеното по адм. дело № 2905/ 2019 г. по описа на АССГ решение № 4334/ 31.07.2020 г. исковете са отхвърлени, но в решението няма произнасяне по отношение на претендираната лихва. Решението на АССГ е отменено с Решение № 7561/ 02.08.2022 г., постановено по адм. дело № 10800/ 2020 г. по описа на ВАС, като делото е върнато за ново разглеждане. При връщането АССГ е образувал- административно дело № 7788/ 2022г., като при образуването с Определение № 6729/ 31.08.2022 г. съдия- докладчикът по него изрично е посочил молбата на дружеството от 19.09.2019 г. и това че иска е изменен, съответно, че се претендира законна лихва, но въпреки това не се е произнесъл с Решение № 7924/ 21.12.2022 г., постановено по адм. дело № 7788/ 2022 г., с което е уважил частично исковете. Произнасяне за това нямало и с Решение № 8646/ 19.09.2023 г., постановено по адм. дело № 2069/ 2023 г. по описа на Върховния административен съд, с което частично е отменено решението на АССГ и определеното обезщетение е увеличено със сумата 9339, 20 лева обезщетение за претърпени имуществени вреди и мораторна лихва в размер на 2294, 97 лева. В съдебната практика последователно е застъпено становището, че присъждането на законната лихва върху съдебно предявено парично вземане за периода от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане има акцесорен характер и е пряка законна последица от уважаване на иска за главницата. Основанието за това е, че периодът след предявяване на исковата молба до окончателното изплащане не може да бъде предварително определен, поради което законната лихва, ако е присъдена, се изчислява в рамките на изпълнителното производство. Ето защо за присъждането на законната лихва в подобна хипотеза следва да е налице изрично искане пред съда. При липсата на такова искане от страната, съдът не дължи служебно произнасяне. При пропуск на съда да се произнесе по направено искане за присъждане на законната лихва, този процесуален пропуск може да бъде преодолян по реда и в сроковете за допълване на постановеното съдебно решение. Необосновани са доводите на частния жалбоподател за допустимост на иска поради това, че в предходното производство се претендира законната лихва, а в процесния спор е предявена претенция за мораторна лихва. Недопустимо е дружеството да претендира отново, с ново дело, същата сума срещу същия ответник от същото правоотношение, която вече е била предявена по друго дело. При условие, че съдът не се е произнесъл по целия предмет на делото, за „Прима- Продуцентска, рекламна, информационна и медийна агенция“ АД имала възможност на основание чл. 176 АПК– да поиска постановяване на допълнително решение, но не и на предявяване на нова искова молба със същия предмет. В случаите на липса на проведено производство за допълване на съдебното решение, чрез присъждане на законната лихва, се преклудира възможността за предявяване на самостоятелен иск за нейния размер. АССГ, като е прекратил производството по делото, е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,
Цитирани разпоредби
7- чл. 176 АПК
- чл. 230 АПК
- чл. 236 АПК
- чл. 86 ЗЗД
- чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ
- чл. 221, ал. 2
- чл. 229