Решение № 70 от 5.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 612/2010 г.

Решение № 70 от 5.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 612/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Л. Т. И. от [населено място], чрез адв. Р. В. срещу решение № 42/07.01.2010 г. по гр. д. № 2028/2009 г. на Варненския окръжен съд, с което след като е отменено решението на Варненския районен съд по гр. д. № 2130/2007 г., е постановено ново решение, с което е отхвърлен предявеният от него срещу К. К. Р. от [населено място] иск с пр. осн. чл. 87, ал. З ЗЗД за разваляне на сключен от неговата майка и наследодателка Т. Д. М. договор за прехвърляне на недвижим имот в [населено място], ул. Братя М." № 1 срещу задължения за издръжка и гледане, обективиран в НА № 74, т. 1 от 1999 г. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение. Иска се неговата отмяна и постановяване на друго решение, с което предявеният иск да бъде уважен. Ответникът по касация К. К. Р. от [населено място], чрез адв. В. Д., оспорва касационната жалба в писмен отговор по делото. Застъпва становище, ме няма основание за разваляне на договора поради неговото неизпълнение, като твърди, че на прехвърлителката приживе са и предоставяни необходимите грижи и издръжка с оглед конкретните и нужди. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Ответницата по касационната жалба В. А. Р. от [населено място] не взема становище по касационната жалба. С определение 964 от 01.10.2010 г. по делото, въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по въпроса кога е налице изпълнение на задълженията при сключен договор за прехвърляне на собственост върху недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане до смъртта на прехвърлителя, когато в този договор не са изброени изчерпателно и не е посочено в какво следва да се изразяват точно грижите и каква да е издръжката . Обжалването е допуснато на осн. чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК като е прието, че с въззивното решение този въпрос е разрешен по различен начин от разрешаването му с представените с касационната жалба решения, което обуславя противоречива съдебна практика. Съгласно разпоредбата на чл. 291, ал. 1, т. 1 ГПК и в отговор на поставения въпрос Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о. приема следното: С касационната жалба са представени решение № 1272 от 03.02.2009 г. на ВКС, по гр. д. № 3441/2007 г., IV г. о. и решение № 1159/28.10.1994 г. по гр. д. № 655/1994 г. II го. на ВКС, които при разглежданата хипотеза застъпват тезата, че поетото задължение за издръжка и гледане е единно и неделимо и следва да се осъществява чрез престиране на грижа и издръжка ежедневно, редовно и в пълен обем докогато е необходимо. При липса на данни за възпрепятстване от страна на прехвърлителите задължението да се изпълнява по този начин, приобретателите по договора се явяват неизправна страна и следва да се постанови цялостното му разваляне. Настоящия състав намира горното становище относно дължимия обем и интезитета на грижите и издръжката, които се дължат по договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, когато са уговорени бланкетно, за правилно. Същото е в най-пълно съответствие с нормата на чл. 63 ЗЗД, изискваща договорните задължения да се изпълняват добросъвестно и в съответствие с морала. По касационната жалба: В обжалваното решение въззивният съд макар и да е формирал фактически извод, че помощта от която е имала нужда прехвърлителката за задоволяване на ежедневните и потребности /почистване на дома, пазаруване и пр./ при обостряне на заболяването й, е осъществявана от ищците в процеса, е приел, че предявеният иск за разваляне на договора е неоснователен и го е отхвърлил. С оглед отговора на поставения правен въпрос така постановеното решение се явява неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Неправилно е прието, че доколкото длъжникът К. Р. е предоставял на прехвърлителката ежемесечно финансови средства и че я е водил на медицински прегледи, същият е предоставял договорения обем от грижи и издръжка. Доколкото договорът за издръжка и гледане по принцип е алеаторен, при сключването му за преобретателите на имота не съществува определеност относно продължителността и характера на грижите издръжката, които ще следва да престират в бъдеще. В редица случаи в резултат на настъпили промени в здравословното състояние на прехвърлителя и др. обстоятелства свързани с него, се налага промяна във вида, обема и интензитета на дължимата грижа и издръжка. С оглед на това за да бъде изправен преобретателят следва да предоставя целият обем от грижи, продиктувани от промяната в състоянието на прехвърлителя и ако в един период от действието на договора определени грижи са били достатъчни за нормалното му съществуване, в последващ момент същите могат да се окажат недостатъчни, което на практика би представлявало неизпълнение на договора. Конкретно в случая, с влошаване здравословното състояние на прехвърлителката преобретателят е следвало да полага значително по-голям обем и вид грижи за да бъде изправна стана по договора - да пазарува, да приготвя храна, да се грижи за чистотата и подредеността на дома й, да й осигурява чисти дрехи, каквито данни по делото изобщо липсват. Точно обратното събраните по делото гласни доказателства установяват, че тези грижи са били полагани от ищецът по делото и неговата съпруга, които са живели в едно домакинство с нея. С оглед на това следва да се приеме, че ответникът не бил изправна страна по договора, поради което на осн. чл. 87, ал. З ЗЗД за ищецът като наследник на прехвърлителката е възникнало потестативното право да развали сключения договор. Съобразно с изложеното, обжалваното решение следва да бъде касирано и доколкото не се налага извършване на нови процесуални действия и събиране на доказателства спорът следва да бъде пререшен от настоящата инстанция като се постанови ново решение, с което предявеният иск да бъде уважен. С оглед изхода на делото и съгл. чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на касатора Ч ищец направените в производството пред трите инстанции разноски в размер на 1820,77 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о.