Определение № 3070 от 09.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2224/2026 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на адв. Д. С. като процесуален представител на ищцата А. Г. К. – Е., срещу определение № 862/14.01.2026г. по гр.д.№ 2463/24г. по описа на СГС, ІІІ Б ВС, с което е оставено без уважение искането му за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗА за въззивното производство. Жалбоподателят иска отмяна на атакуваното определение с твърдението, че при съвпадащи волеизявления на представлявания и представляващия за осъществяване на безплатна правна помощ по делото, и реално осъществяване на такава, възнаграждението по чл. 38, ал.2 ЗА е дължимо при съответния изход на делото. Насрещната страна по жалбата – Топлофикация София ЕАД, чрез юрк.П., я оспорва. Частната жалба е допустима и неоснователна. Съображенията на настоящия състав са следните: По въпроса за предпоставките и фактическия състав на чл. 38, ал.2 ЗА съществува съдебна практика / цитираното от жалбоподателя определение № 515 от 02.10.2015 год. на ВКС по ч. т. дело № 2340/2015 год., І т. о., ТК, както и определение № 213 от 31.05.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 997/2021 г., I т. о., ТК /, според която съгласно мотивите към т. 1 на Тълкувателно решение № 6/2012 год. на ОСГТК на ВКС, договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, а писмената форма е за доказване. Следователно, липсата на писмен договор не е пречка да бъде удостоверено в процеса постигнатото съгласие, че учредената с пълномощното процесуална представителна власт за адвокатска защита ще бъде предоставена безплатно и на кое от посочените в чл. 38, ал.1 ЗА основания. Няма спор, че по делото не е представен писмен договор за безплатна правна помощ, нито че адв. С. е представлявал ищцата пред въззивния съд Твърдението на жалбоподателя, че съгласие за осъществяване на такава пред въззивния съд е постигнато между страната и адвокат С. е произволно. Данни по делото в този смисъл няма, а осъществяваното от адв. С. в първата инстанция процесуално представителство е било въз основа на възмезден договор за правна защита и съдействие / на лист 49 /. Не се доказва договореност между представляван и представляващ за осъществяване на безплатна правна помощ на някое от основанията по чл. 38, ал.1 ЗА, поради което възнаграждение за осъществяването й не следва да бъде присъдено. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение