Определение № 60233 от 13.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 648/2021 г.

Производството е по чл. 247, ал.1 ГПК.

Във връзка с жалба на НЗОК вх.№69397/07.2021г. по т.д.№648/2021г. настоящият касационен състав констатира, че постановеното определение по делото №60226/22.11.2021г. (след ред №8 от мотивите) е със съдържание от дублиран файл по друго дело, резултат от допусната техническа грешка, при която е разпечатан погрешен работен файл, и е подписано определение със съдържание от друго дело. Действителното съдържание на произнесеното и изготвеното на 22.11.2021г. определение по настоящото дело е следното:

„Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Специализирана болница за рехабилитация Стайков и фамилия“ ЕООД – [населено място], общ.Несебър, срещу решение №73 от 28.09.2020г., постановено по в.т.д.№133/2020г. на Бургаски апелативен съд, ТО, с което е потвърдено решение №526 от 03.01.2020г. по т.д. №377/2018г. на Бургаски окръжен съд и са присъдени разноски в полза на Национална здравноосигурителна каса (НЗОК) за въззивната инстанция.

С потвърденото първоинстанционно решение на Бургаски окръжен съд са отхвърлени исковете на „Специализирана болница за рехабилитация Стайков и фамилия“ ЕООД против Национална здравноосигурителна каса:

1. за осъждане на ответника да заплати на ищцовата болница общо сумата 407 125лв., представляваща стойността на договорена, извършена, отчетена в ежедневните отчети медицинска дейност по оказана болнична медицинска помощ – извършено лечение на здравноосигурени пациенти по клинични пътеки за месеците май, юни, ноември, декември 2015г., месеците януари, февруари, март 2016г. и общо сумата 112 559.74лв. – законни лихви за забавата върху сумите, дължими помесечно до датата на завеждане на исковата молба и

2. за обявяване на основание чл.26, ал.1 ЗЗД нищожност на клаузите на чл.20, т.6 и чл.40, ал.6, вр. чл.30, ал.2, т.1 от Договора за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки №020549 от19.02.2015г., съгласно изменението с допълнителното споразумение №3 от 07.04.2015 ., поради противоречието с чл.2, т.7 от Рамковия договор и чл.59 ЗЗО и чл.52 от Конституцията и като противоречащи на добрите нрави.

На 18.12.2020г. е постъпила молба с вх.№ 108886/18.12.2020г. с която касаторът - ищец „Специализирана болница за рехабилитация Стайков и фамилия“ ЕООД, представляван от управителя и едноличен собственик на капитала Й. И. Стайков (видно от приложеното извлечение от ТР за актуално състояние на дружеството), е уведомил съда, че във връзка със сключени с насрещната страна НЗОК две извънсъдебни споразумения, прави отказ от всички предявени искове. С молбата са представени споразумение вх.№ РД-29-779-5/15.12.2020г. и споразумение вх.№ РД-29-779-7/15.12.2020г. между болницата и НЗОК.

Отказът от предявените искове, заявен от управителя на ищеца, десезира Върховния касационен съд от спора, разрешен с обжалваното с касационната жалба въззивно решение. Поради това и на основание чл.233, изр.2 ГПК въззивното решение и потвърденото с него първоинстанционно решение следва да бъдат обезсилени, а производството по делото - да бъде прекратено.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, определи: обезсилва на основание чл.233 ГПК решение №73 от 28.09.2020г., постановено по в.т.д.№133/2020г. на Бургаски апелативен съд, ТО и потвърденото с него решение №526 от 03.01.2020г. по т.д. №377/2018г. на Бургаски окръжен съд и прекратява производството по т.д.№648/2021г. по описа на ВКС, търговска колегия“.

Допуснатото дублиране на файлове по своята правна същност е обусловило постановяване на определение при очевидна фактическа грешка по смисъла на чл.247, ал.1 ГПК, която следва да бъде отстранена от настоящия състав. Като се има предвид действителното съдържание на мотивите и на диспозитива на определението, дословно посочени по-горе, Върховният касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,