Определение № 2604 от 19.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3292/2023 г.

Производството е по глава ХХIV-та ГПК. Образувано е по молба на М. З. Г. за отмяна на влязло в сила решение № 1206/07.10.2022 г. по гр.д. № 217/2022 г., с което Софийски апелативен съд, потвърждавайки решение № 266170/19.10.2021 г. по гр.д. № 8165/2020 г. на Софийски градски съд, е отхвърлил иска на М. З. Г. срещу Столична община, квалифицирайки го по чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД, до сумата 1.04 лв. – като погасен по давност, а за сумата над 1.04 лв. до 8 600 лв. – като неоснователен. Заявените основания за отмяна са по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК. Първото, по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, молителят обосновава с твърдения, че приложените към молбата два документа установяват нови писмени доказателства по смисъла на основанието за отмяна, а второто, по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, – с твърдения, че въззивното решение не му е надлежно съобщено. Ответникът Столична община, ответник и по молбата за отмяна, възразява, че е неоснователна. Той твърди, че молителят е можел своевременно да представи документите, а те са без значение за разрешения правен спор. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Настоящият състав не намира, че твърденията за ненадлежно връчване на преписа от въззивното решение са обективно годни да осъществят изискванията на основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Целта на законодателя е страната, която е лишена от конституционно установеното право на участие в процеса, да не бъде обвързана от силата на пресъдено нещо на съдебното решение, освен ако го „възприеме“ чрез неупражняване на правото на отмяна по извънредния способ в границите на срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК. Твърденията за ненадлежно връчване на съобщението с преписа от въззивното решение, ако са верни, обосноват извод, че срокът по чл. 283 ГПК не е започнал да тече, а касационната жалба е допустима. Касационна жалба обаче ищецът/сега молител не е подавал. В случая, срокът по чл. 283 ГПК е започнал да тече на 31.10.2022 г., когато препис от въззивното решение е връчен на адвокат С. А.. Адвокатът е упълномощен от ищеца/сега молител, процесуалната представителна власт не е прекратена, а връчването е редовно – аргумент от чл. 39, ал. 1, пр. 2 ГПК. Срокът по чл. 283 ГПК е изтекъл на 30.11.2022 г. (работен ден) и на тази дата въззивното решение е влязло в сила (арг. от чл. 296, т. 2, пр. 1 ГПК). Ищецът или неговият процесуален представител не са искали и възобновяване на срока по чл. 283 ГПК. Различен аргумент не следва от молбата от 30.11.2022 г., съдържаща искане на адв. С. А. препис от въззивното решение решението да бъде връчен и лично на ищеца. Молбата е уважена и по нея са извършвани действия по повторното, ненужно, лично връчване на съобщението, но съгласно чл. 64, ал. 1 ГПК извършените действия след изтеклия срок за касационно обжалване на 30.11.2022 г. не следва да се вземат предвид. Настоящият състав не следва да допусне до разглеждане по същество молбата за отмяна на заявеното основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК поради ненадлежните твърдения, с които е обосновано (т. 10 от ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк.д. № 7/2014 г. ОСГТК на ВКС). Молбата следва да се допусне на заявеното основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК по следните съображения: Първо, тя е с допустим предмет. Въззивното решение е влязло в сила на 30.11.2022 г. – аргумент от съображенията в приложението на чл. 296, т. 2, пр. 1 ГПК. Второ, подадена е от процесуално легитимирана страна. Искът, предявен от молителя, е отхвърлен с влязлото в сила въззивно решение. Трето, спазен е 3-месечният срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК. Не са опровергани твърденията, че в края на месец януари 2023 г. молителят случайно е открил двата документа в куфар на починалия си баща. Молбата е от 22.03.2023 г. Четвърто, тя съдържа надлежни твърдения за основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. С обсъждането на нейната основателност ще бъде решен въпросът дали писмените доказателства, които документите установяват, са „нови“ в смисъла на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Пето, налице са останалите предпоставки за нейната редовност и допустимост. При тези мотиви, съдът