Определение № 66 от 20.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 356/2019 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 20674 от 22.11.2018 г. на П. Г. К. против определение № 3405 от 05.11.2018 г. по възз.ч.гр.д № 4362 по описа за 2018 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 08.02.2018 г. по гр.д. № 8794 по описа за 2017 г. на Софийски градски съд, с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Софийски районен съд. Жалбоподателят счита, че атакуваното определение е незаконосъобразно. Приложил е изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, приподписано от адв.В.. В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна по жалбата К. А. Г., в който се поддържа несъстоятелност на частната жалба. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното: Производството по делото е образувано по искова молба на К. А. Г. и Е. А. Б. против П. Г. К., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за установяване спрямо ответника на правото на собственост на ищците върху идеални части от два недвижими имота с идентификатори: *** и ***, находящи се в [населено място], район П., [населено място]. В изпълнение на дадени от съда указания по делото са постъпили данъчни оценки на имотите – съответно за 3950.10 лв. и за 3742.30 лв. Като е съобразил, че цената на предявените искове за собственост е под 50 000 лв., Софийски градски съд е приел, че на основание чл.104, т.3 ГПК същите са родово подсъдни на Софийски районен съд. Производството по делото е прекратено и изпратено по подсъдност на родово компетентния съд. Определението от 08.02.2018 г. по гр.д. № 8794 по описа за 2017 г. на Софийски градски съд е атакувано от ищцата К. А. Г. с частна жалба. С определение № 3405 от 05.11.2018 г. по възз.ч.гр.д. № 4362 по описа за 2018 г. на въззивния Софийски апелативен съд същата е намерена за неоснователна и е оставена без уважение. Частната жалба срещу определението за прекратяване на производството пред Софийски градски съд и изпращане по подсъдност на Софийски районен съд, е връчена и на ответника П. Г. К., макар същият да не е взел участие в производството по отстраняване нередовностите на исковата молба. Нему е връчено и определението на въззивния съд, постановено в производството по чл.118, ал.2 ГПК. В съдържанието на изходящите от П. Г. К. книжа въобще не се съдържат оплаквания относно подсъдността на спора, а се поддържат доводи за обсъждане на доказателства и възражения на страните, които до този момент в производството въобще не са били предмет на обсъждане. Поставените въпроси /за задължението на съда да обсъди всички събрани доказателства, заедно и поотделно и да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им; за задължението на съда да изследва действителната воля на страните и за задължението на съда да прави задълбочен анализ на всички приложени писмени доказателства по делото с оглед твърденията на страните в производство при съобразяване с разпоредбата на чл.235 ГПК/ са изцяло неотносими, тъй като не могат да бъдат свързани с изводите на съда за цената на предявените искове и приложението на нормата на чл.104, т.3 ГПК, поради което и не могат да обосноват допускане на касационно обжалване. С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение