Определение № 1904 от 26.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1230/2025 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от В. Б. М. против определение № 28433/30.12.2024 г., постановено по адм. дело № 10002/2024 г. по описа на Административен съд- София-град, в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата й против удостоверение за наследници изх. № КИВ24-УГ51-134/15.08.2024г. на кметство [населено място], район „Банкя“ на Столична община. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение, поради и което е поискана отмяната му. Върховният административен съд, трето отделение, след като прецени данните по делото, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество, е основателна. Производството пред Административен съд- София –град е образувано по жалба на В. Б. М., подадена против удостоверение за наследници изх. № КИВ24-УГ51-134/15.08.2024г. на кметство [населено място], район „Банкя“ на Столична община. С подадената жалба, В. М. е направила и искане за освобождаване от внасяне на държавна такса по делото, във връзка с което АССГ е постановил определение № 20276/17.10.2024 г., с което е отхвърлено искането й за освобождаване от заплащане на държавна такса и са ѝ дадени указания за внасянето на такава. С оспореното в настоящото производство определение съдът приел, че дадените на В. М. указания не са изпълнени. Посочено е, че е получена частна жалба против определение № 20276/17.10.2024 г., но дължимостта на държавната такса не се засяга от подадената частна жалба, тъй като тя не спира изпълнението на обжалваното определение, съгласно чл. 233, ал.1 АПК, поради и което жалбата на М., подадена против удостоверение за наследници изх. № КИВ24-УГ51-134/15.08.2024г. на кметство [населено място], район „Банкя“ на Столична община е нередовна и следва да бъде оставена без разглеждане на основание чл. 158, ал. 3 АПК. Определението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. В процесния случай подадената от В. М. жалба има нередовност, изразяваща се в невнасяне на дължимата държавна такса. Действително, при невнасяне на дължимата такса, след оставяне на делото без движение, е налице хипотезата на чл. 158, ал. 3, вр. чл. 151, т. 3 АПК за оставяне на жалбата без разглеждане и за прекратяване на образуваното по нея съдебно производство. В случая обаче В. М. е направила искане за освобождаване от внасяне на дължимата държавна такса, което искане е отхвърлено с определение № 20276/17.10.2024 г., постановено по делото на АССГ. Видно от същото определение, то подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок пред ВАС. Такава частна жалба е подадена и, въпреки че преценката за нейната основателност е именно на Върховния административен съд, АССГ не я е администрирал и препратил на касационната инстанция за разглеждане, а е приел, че „дължимостта на последната“ - /т.е. държавната такса/ „не се засяга от подадената частна жалба, тъй като тя не спира изпълнението на обжалваното определение, съгласно чл.233, ал.1 АПК“. Настоящият състав не споделя горните съждения на първоинстанционния съд. Целта на нормата на чл.233 АПК, като цяло, е частните производства да не препятстват развитието на делото по основния спор. Прекратяването на производството по основния спор преди да е приключил частния такъв очевидно не отговаря на тази цел. Освен това, чл.233, ал.1 АПК визира определения, които подлежат на изпълнение. Определението, с което се отказва освобождаване от държавна такса, не подлежи на изпълнение. Изпълнява се определението за внасяне на държавна такса, което обаче не е от категорията на обжалваемите. Именно поради това, преди да прекрати производството, съдът е следвало да изчака резултата от обжалването на определението за отказ за освобождаване от държавна такса. Константно съдилищата процедират по този начин. Отделен въпрос е, че лица със 100% ТНР, каквато е жалбоподателката, са освободени от държавни такси по силата на чл.5, б"о" от Закона за държавните такси. Ето защо, първоинстанционният съд, като е приел, че жалбата на М., подадена против удостоверение за наследници изх. № КИВ24-УГ51-134/15.08.2024г. на кметство [населено място], район „Банкя“ на Столична община, следва да се остави без разглеждане на соченото основание, а производството да се прекрати, е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на АССГ за продължаване на съдопроизводствените действия по него, включително преценка за допустимостта на оспорването. Мотивиран така и на основание чл. 235, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,