Определение № 10725 от 03.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10799/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК. Образувано е по частна жалба на Директора на Териториално поделение - Държавно горско стопанство „Панагюрище“, представлявано от Директора инж. П. Т. против Определение № 4040/05.09.2025 г., постановено по административно дело № 1058/2025 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу Удостоверение за търпимост № 394/24.03.2025 г. на Главния архитект на Община Панагюрище и производството по делото е прекратено. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното определение, поради което се иска неговата отмяна, след което да се постанови разглеждане на спора по същество. Ответната страна, Главен архитект на Община Панагюрище посредством писмен отговор оспорва частната жалба и моли определението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК, а разгледана по същество я намира за неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд – Пазарджик е удостоверение за търпимост, издадено на Т. К. М. за това, че масивна едноетажна вилна сграда с проектен идентификатор 55302.24.366.1 със застроена площ 91 кв.м., строена през 1990 г. с местонахождение имот с идентификатор 55302.24.366 по КККР в м. „Гергьо гроб“, община Панагюрище, е търпим строеж и не подлежи на премахване и забрана за ползване съгласно § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ. Съдът е приел, че жалбата е подадена от лице без правен интерес от оспорването, поради което на основание чл. 159, т. 4 АПК същата е оставена без разглеждане, а образуваното производство е прекратено. Изложил е съображения за характера на оспорения акт, с който се удостоверяват релевантни факти за заявителя за постигане на определени от закона цели - извършване на сделка, без този акт да засяга права или създава задължения за трети лица. Отбелязал е също така, че на оспорване пред съда подлежи само отказът да се издаде удостоверение за търпимост по жалба на заявителя. Възприетият от съда извод за това, че за ТП ДГС „Панагюрище“ липсва правен интерес от оспорване на удостоверението за търпимост е обоснован и в съответствие с приложимия закон, поради което се споделя от настоящата инстанция. В този смисъл е и постоянната съдебна практика на Върховния административен съд. Правният интерес от обжалване на всеки административен акт е положителна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно. Той е налице, когато актът засяга пряко и непосредствено права или законни интереси на оспорващия. Удостоверението за търпимост по своя характер и съдържание е позитивен индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК, което се издава по заявление на заинтересувано лице за да му послужи пред нотариус във връзка с извършване на правна сделка с предмет конкретния строеж, за който се приема, че е търпим. Извън нотариалното производство този акт няма доказателствена сила, съответно не поражда, нито удостоверява права или задължения, включително не доказва и удостоверения с него факт за търпимост на строежа. Страни в административното производство са само лицето, подало искане за издаване на удостоверението и административният орган. Ето защо, правилен е изводът на съда за това, че на оспорване пред съда подлежи само отказът да се издаде удостоверение за търпимост, но не и самото удостоверение, което е положителен акт, благоприятен за заявителя. Удостоверението за търпимост не засяга права и законни интереси на трети лица, в това число и собственика на имота, върху който е разположен строежа и не рефлектира негативно в правната им сфера, поради което същите не са легитимирани да го оспорят. Изложените в частната жалба доводи за допуснати нарушения в производството по издаване на удостоверението за търпимост са по съществото на спора и не следва да се обсъждат в настоящето производство, в което се извършва преценка на допустимостта на оспорването. Освен това, следва да се отбележи, че с издаденото удостоверение по никакъв начин не се ограничава правото на компетентните органи за провеждане на производство за установяване и премахване на незаконно строителство, в случай, че се установи такова. Определението е правилно и следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение