Определение № 501 от 13.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2020/2015 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1ГПК. Постъпила е молба от П. М. П. за допълване на определение № 335 от 01.07.2015 г., постановено по делото в производство по чл. 274, ал.3 ГПК, с произнасяне по искането на П. П. за изменение на въззивното решение от 27.11.2014 г. по гр. д. № 299/2014 г. на окръжен съд Монтана в частта, с която е оставено без уважение искането му за присъждане на разноски за въззивното производство. Твърди, че касационният съд се е произнесъл само по искането му за изменение на решението, в частта с която е оставена без уважение претенцията му за осъждане на Ж. да му заплатят направените разноски за въззивното производство, но не се е произнесъл по направеното искане за осъждане и на въззивницата Й. П. Арсова да му заплати също направените разноски за това производство. Искането е основателно. Производството по гр. д. № 299/2014 г. на окръжен съд Монтана е било образувано по въззивна жалба подадена от Б. и Л. Ж. срещу първоинстанционното решение в частта му, с която съдът се е произнесъл по претенциите за подобрения. Образувано е и по въззивна жалба подадена от Й. П. срещу първоинстанционното решение по гр. д. № 70166/2012 г. на РС-Монтана, в частта, с която претенцията на жалбоподателката за присъждане стойността на направените от нея подобрения е била отхвърлена. Предмет на въззивното производство е била и подадената от молителя П. частна касационна жалба срещу въззивното решение в частта му, с който съдът е отхвърлил искането му за присъждане на направените от него разноски за въззивното производство. С определението, допълване на което се иска, съдът е намерил за основателна претенцията на П. за присъждане на сторените от него разноски за въззивното производство и е уважил същата в размер на 1700 лв., но само по отношение на въззивниците Ж., по съображение че жалбата им е оставена без уважение като неоснователна. Съдът не се е произнесъл по искането за осъждане и на Й. П. А. за заплащане на направените от П. разноски за въззивната инстанция. Този пропуск е основание за допълване на определението с произнасяне и по това искане. Й. П. е била въззивник в производството по гр. д. №. № 299/2014 г. на ОС Монтана. С постановеното решение от 27.11.2014 г. жалбата й е била оставена без уважение, а първоинстанционното решение потвърдено в обжалваната част. На основание чл. 78, ал. 2 П. като ответник по нея има право да претендира направените разноски за производството. В определението, допълване на което се иска, е прието за установено, че П. е направил разноски за въззивното производство в размер на 2000 лв. за адвокатско възнаграждение. В договора за правна помощ не е направено разграничение за кое правно съдействие какво възнаграждение е уговорено. Позовавайки се на НМРАВ, т. 11 съдът е приел че от тази сума 300.00 лв. са разноски по подадената от него частната жалба, а останалата сума от 1700 лв. съставлява направени разноски за правна защита по останалите въззивни жалби, предмет на въззивното производство. Съобразно това направените разноски в размер на 1700 лв. следва да се понесат от въззивниците Б. и Л. Ж. и Й. П. А. Постановеното определение следва да се допълни като се осъди и Й. П. да заплати половината от направените от молителя разноски за въззивното производство, присъдени с определението На основание чл. 247, ал. 1 ГПК постановеното определение следва да се поправи в частта, с която Ж. са осъдени да заплатят сумата от 1700 лв., тъй като този диспозитив не съответства на формираната воля от съда, че разноските в посочения размер са направени от П. за цялото въззивно производство, тоест и по двете въззивни жалби подадени от Ж. и от А. Тъй като в договора за правна помощ не е направена конкретизация за размера на уговорените възнаграждения по различните видове правна помощ и съдействие следва да се приеме, че по двете въззивни жалби, по които П. е ответник са уговорени еднакви възнаграждения или по 850 лв. Това е основание да се поправи допуснатата фактическа грешка в определението по гр. д. № 2020/2015 г. на ВКС, І г. о. като в диспозитива на ред трети от последния абзац, след думата „сумата” вместо 1700 лв. да се чете 850 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.