Определение № 12251 от 01.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10725/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по три частни жалби, както следва: Първата частна жалба е подадена от М. О. Л. против Определение №20943/18.06.2025 г. по адм.дело № 5185/ 2025 г. по описа на Административен съд София – град/АССГ/. Частният касатор твърди, че към момента на подаване на жалбата до съда е налице мълчалив отказ, поради което е налице правен интерес за търсената съдебна защита. Моли да бъде отменено като незаконосъобразно определението на АССГ и да бъде върнато делото за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата и произнасяне по същество. По частната жалба на М. Л. е постъпил писмен отговор от ответната страна - Директор на Дирекция „Правни дейности“на Министерство на Правосъдието/МП/, в който са изложени съображения за неоснователност на същата. Претендират се разноски за юриск. възнаграждение в размер, определен съобразно Наредбата за заплащането на правната помощ. По делото е постъпила втора частна жалба – от Директора на Дирекция „Правни дейности“ на Министерство на Правосъдието срещу Определение №24674/17.07.2025 г. по адм. дело №5185/2025 г. по описа на АССГ, с което е допълнено Определение №20943/18.06.2025 г. по адм.дело № 5185/ 2025 г. по описа на Административен съд София – град, в частта за разноските, като на процесуалния представител на жалбоподателя Л. са присъдени такива в размер на 1000 лв., представляващи адвокатско възнаграждение. Иска се от касационната инстанция да отмени определението и да присъди в полза на Министерство на правосъдието разноски за юриск. възнаграждение за двете съдебни инстанции. По делото е постъпила трета частна жалба – от Директора на Дирекция „Правни дейности“ на Министерство на Правосъдието срещу Определение №26590/06.08.2025 г. по адм. дело №5185/2025 г. по описа на АССГ, с което е допълнено Определение №24674/17.07.2025 г. по адм. дело № 5185/ 2025 г. по описа на съкия съд, в частта за разноските, като на жалбоподателя Л. са присъдени такива в размер на 10 лв., представляващи държавна такса, не е уважено искането за присъждане на разноски за юриск. възнаграждение на МП. Иска се от касационната инстанция да отмени определението и да присъди в полза на Министерство на правосъдието разноски за юриск. възнаграждение за двете съдебни инстанции. По третата частна жалба е постъпил писмен отговор от М. Л., който оспорва същата като неоснователна.Излага съображения за правилност и законосъобразност на Определение №26590/06.08.2025 г. и на Определение №24674/17.07.2025 г. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като взе предвид, че трите частни жалби са подадени в срока на чл. 230 от АПК, от процесуално легитимирани страни, срещу съдебни актове, подлежащи на касационен контрол, намира същите за допустими. Разгледани по същество, частните жалби са неоснователни по следните съображения: По частната жалба на М. Л.: Административното производство е проведено по реда на Закона за достъп до обществена информация/ЗДОИ/ по заявление на М. О. Л. от 16.04.2025 г. до Министерство на правосъдието /лист 9 от първоинстанционното дело/. Подадена е до АССГ жалба на 8.05.2025 г. против мълчалив отказ, като не е спазен редът на чл.152, ал.1 от АПК за подаване на жалба чрез сезирания орган по достъп до обществена информация. На същата дата е издадено Решение с № 95-00-41/25/08.05.2025 г. от Директора на Дирекция „Правни дейности“ при МП. Съдът с Разпореждане №18147/28.05.2025 г. е оставил жалбата без движение с указания жалбоподателят да уточни поддържа ли жалбата си срещу мълчалив отказ на МП, доколкото с Решение 95-00-41/25/08.05.2025 г. от Директора на Дирекция „Правни дейности“ е предоставена в пълен обем поисканата със заявлението обществена информация. На 05.06.2025 г. пълномощникът на жалбоподателя е разяснил, че търсената защита е срещу мълчалив отказ, какъвто е формиран към 30.04.2025 г. Поискано е присъждане на разноски в полза на М. Л. и в полза на адвоката по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата /лист 38 от първоинстанционното дело/. С Определение №20943/18.06.2025 г. АССГ е прекратил делото поради липса на правен интерес по чл. 159, т. 4 от АПК, като не се е произнесъл по искането на М. Л. за присъждане на разноски. Развити са съображения за недопустимост на жалбата срещу мълчалив отказ по подаденото заявление за достъп до обществена информация, тъй като е издадено решение за предоставяне на исканата такава. Определението е правилно. Не е налице правен интерес за М. Л. от търсената съдебна защита. Целта на оспорването по съдебен ред на акт по Закона за достъп до обществена информация е да бъде отменен отказ /изричен или мълчалив/ на задължения субект по ЗДОИ, с който се прегражда достъпа до търсената обществена информация. За наличието на правен интерес съдът следи служебно. Към момента на сезиране на АССГ с жалба на 8.05.2025 г., не по установения ред по чл. 152, ал. 1 от АПК чрез органа, е налице изрично произнасяне с Решение 95-00-41/25/08.05.2025 г. от Директора на Дирекция „Правни дейности“. С това решение е предоставена исканата от заявителя информация. Към момента на подаване на жалбата директно до съда и към момента на произнасяне от АССГ е налице издадено и облагоприятстващо заявителя решение по ЗДОИ, поради което определението на съда като правилно следва да бъде оставено в сила. Претендират се разноски от ответната страна, представляващи юриск. възнаграждение за изготвяне на писмен отговор по частната жалба на М. Л.. Въпреки изхода на спора, такива не следва да се присъдят, тъй като е налице хипотезата на чл.143, ал.3 от АПК - ответникът, неиздавайки решение по заявлението за достъп до обществена информация в законоустановения срок, а след изтичането му и след формиране на мълчалив отказ, е дал повод за завеждане на делото. По частната жалба на Директора на Дирекция „Правни дейности“ на Министерство на Правосъдието срещу Определение №24674/17.07.2025 г. по адм. дело №5185/2025 г. по описа на АССГ: С това определение е допълнено Определение №20943/18.06.2025 г. по адм. дело № 5185/ 2025 г. по описа на Административен съд София – град, в частта за разноските, като на адвокат Р. Милошев, процесуален представител на жалбоподателя Л., са присъдени разноски в размер на 1000 лв., представляващи адвокатско възнаграждение по чл.38 от Закона за адвокатурата. Първоинстанционният съд е изложил съображения, че съгласно чл. 143, ал. 2 от АПК в полза на жалбоподателя се присъждат разноски и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт. В случая съдът е приел, че към момента на подаване на жалбата е бил налице формиран мълчалив отказ по подаденото заявление по ЗДОИ за предоставяне на обществена информация, който е бил оттеглен с издаването на позитивното Решение № 95-00-41/25/08.05.2025 г. Тъй като административният орган не се е произнесъл в законоустановения 14–дневен срок съгласно чл. 28, ал. 1 ЗДОИ до 30.04.2025 г, безспорно се е формирал мълчалив отказ, който е подлежал оспорване и съответно за жалбоподателя е бил налице и правен интерес от оспорването му. Според АССГ издаването на Решение № 95-00-41/25/08.05.2025 г. и предоставянето на исканата информация, след формирания мълчалив отказ, по същество представлява неговото оттегляне по смисъла на чл. 142, ал. 2 от АПК. Правилно АССГ е приел, че причина за образуване на настоящето съдебно производство е поведението на административният орган, поради което и същият следва да понесе и отговорността за сторените от жалбоподателя разноски, включително и за адвокат при условията на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Първоинстанционният съд е намерил за неоснователно направеното с отговора на административния орган възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като е присъдил на адв. Милошев възнаграждение в размер на 1000 лв. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК, вр. чл.144 от АПК ответникът, който е дал с поведението си повод за завеждане на делото с формиран мълчалив отказ поради непроизнасяне в законовия срок и при образувано дело е постановил изцяло позитивен за жалбоподателя акт, дължи разноските по делото и преценката на АССГ за тяхната дължимост е законосъобразна. Определение № 24674/17.07.2025 г. е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила. По частната жалба на Директора на Дирекция „Правни дейности“ на Министерство на Правосъдието срещу Определение №26590/06.08.2025 г. по адм. дело №5185/2025 г. по описа на АССГ: С това определение е допълнено Определение №24674/17.07.2025 г. по адм. дело № 5185/ 2025 г. по описа на Административен съд София – град, в частта за разноските, като Министерство на правосъдието е осъдено да заплати на М. Л. сумата от 10 лв., представляваща държавна такса за съдебното производство. Определението е правилно. Искането за разноски, включително и за държавна такса, е направено още с подаването на жалбата пред АССГ. В определението си от 17.07.2025 г. първоинстанционният съд е пропуснал да се произнесе по отношение на искането за присъждане на държавна такса. Касационната инстанция намира, че е налице хипотезата на чл.78, ал.2 от ГПК, вр. чл.144 от АПК по съображенията, изложени по - горе, поради което правилно в полза на жалбоподателя са присъдени всички разноски за съдебното производство пред първата инстанция. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение