Определение № 6291 от 22.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5196/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 във връзка с чл. 166 от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по частна жалба на СНЦ "Здравец“ срещу определение № 2227 от 29.02.2024 год. по адм. дело № 1200/2024 год. по описа на Административен съд София - град, с което е оставена без разглеждане жалба на трите сдружения срещу точка 5 от Разпореждане № 26 на Министерския съвет от 31.01.1964 г. и производството по делото е прекратено. В жалбата се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Частният жалбоподател твърди, че има интерес от обжалване на определението, въпреки, че напълно е съгласен с изводите на съда, свързани с отпадането на правното действие на оспорения акт поради обезсилването му с влизане в сила на Закона за държавната собственост през 1996 година. Иска се изводите на съда да бъдат оформени като решение, имащо сила на присъдено нещо, което щяло да гарантира неприлагане на оспореното разпореждане, тъй като и към момента същото продължавало да се изпълнява и да поражда негативни последици. Поради така описаните доводи счита, че съдът следва да прогласи нищожността на акта с съдебно решение. Твърди се наличието на правен интерес от оспорване на акта, тъй като при предоставяне на управлението върху конкретни пещери на общините, за сдружението щяла да възникне възможност за участие в обявени от тях търгове или концесии. Излагат се и други доводи в същата насока. Иска се отмяна на определението. Ответникът по частната жалба дава становище за нейната неоснователност. Съдът правилно приел жалбата за недопустима поради липса на правен интерес. С оспореното определение, Административен съд София - град е оставил без разглеждане жалба на три сдружения, в това число и частния жалбоподател, срещу точка 5 от Разпореждане № 26 на Министерски съвет на Р България от 31.01.1964 г. и е прекратил производството по делото. За да се произнесе в този смисъл е приел, че с приемането и влизане в сила на Закона за държавната собственост ДВ, бр. 44 от 21.05.1996 г., в сила от 01.06.1996г. Според съдебния състав, с влизането в сила на закона и Правилника за прилагането му, предоставянето за управление на имоти публична държавна собственост се извършва с решение на МС, като ако се касае за предоставяне за управление на общини за изпълнение на техните функции, както и за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение, предоставянето се извършва с решение на МС след решение на съответния общински съвет и мотивирано предложение на областния управител. След влизане в сила на ЗДС, оспореното Разпореждане № 26 на Министерски съвет, в частта по т.5, загубило правно действие и не поражда правни последици. Взето е предвид и обстоятелството, жалбоподателите са навели твърдения и се позовават на засегнат чужд правен интерес, а именно на съответните общини, за които е налице специален ред, по който да инициират производството пред компетентния орган за предоставянето на имоти - публична държавна собственост под тяхно управление. Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от участник в първоинстанционното производство, срещу подлежащ на оспорване, неблагоприятен за него акт и в разписания в закона срок, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна по следните съображения: Основна предпоставка за допустимостта на оспорване на административен акт пред съда е наличието на пряк и непосредствен правен интерес у оспорващия. Липсата му винаги води до недопустимост на жалбата. Това изискване, въведено от законодателя с нормата на чл. 159 т.4 от АПК е абсолютно по своя характер и е извън правомощията на съда да го игнорира и да се произнесе с акт по същество, имащ задължителен характер за страните, т.е. сила на присъдено нещо. Изводите на първоинстанционният съдебен състав в тази насока напълно се споделят и от настоящата инстанция. Произнасянето по недопустима жалба би довело и до постановяване на недопустим съдебен акт, негоден да предизвика целяните с него правни последици. Страните в производството не оспорват обстоятелството, че с влизане в сила на Закон за държавната собственост, решението на МС от 1964 година е загубило своето правно действие и не е част от действащото към момента право, т.е. не може да породи каквито и да е правни последици, които да повлияят върху интересите на жалбоподателя. Дали към момента държавен или административен орган съобразява или прилага разписаните в него правила е извън предмета на настоящото производство и не подлежи на проверка. Заинтересованите лица са в правото си да предприемат действия в тази насока при доказване на изискуемия правен интерес, но по отношение на актове, които считат за постановени при съобразяване с несъществуващи в правния мир към настоящия момент норми, т.е. издадени при липса на правно основание, и ако тези актове пряко и непосредствено засягат правната им сфера, съобразно чл. 21 от АПК. Съгласно чл. 147 ал. 1 от АПК, право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. В практиката си съставите на Върхове административен съд многократно са отбелязвали, че правният интерес следва да е пряк, непосредствен и личен. За да е пряк правният интерес, следва със самата отмяна на оспорения административен акт да бъдат отстранени неблагоприятните последици или да се предотврати настъпването на неблагоприятни последици от неговото изпълнение. Административният акт трябва да засяга правната сфера на жалбоподателя, като отнема, изменя или ограничава права или противозаконно създава задължения, или създава права на трето лице, с което уврежда жалбоподателя. Единствено при наличието на така описаните обстоятелства, правният интерес може да се определи като непосредствен. За да е личен, жалбата следва да е насочена към защита на субективни права, свободи и законни интереси на оспорващия. В случая жалбата е била насочена срещу акт, чието действие е прекратено по съответния ред, т.е. той не може да предизвика каквито и да е правни последици, в това число и по отношение на жалбоподателя. Ако съответните общини, в случая Община Девин и Община Борино /по твърдения в жалбата/ имат значим за закона пряк, непосредствен и личен интерес, са в правото си да предизвикат производство по разписания в закона ред. Недопустимо е такова производство да се инициира и води от лица, които са извън кръга на оправомощените по силата на закона, в случая Закона за държавната собственост и правилника за неговото прилагане. Поради горното, настоящият съдебен състав намира, че оспореното определение е обосновано, постановено при спазване на материалния закон и при съобразяване на приложимите процесуални правила. При установена липса на твърдяните в частната жалба касационни основания по смисъла на чл. 209 т. 3 от АПК, водещи до неговата незаконосъобразност, акта на Административен съд София - град следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221 ал. 2 предл. първо от във вр. с чл. 236 АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение