Определение № 532 от 17.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 277/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 - 236 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от П. Недев, чрез адв. Т. Янева срещу Определение №768 от 28.11.2023 г. постановено по административно дело № 304/2023 г. по описа на Административен съд/АС/ - Шумен, с което е спряно производството по делото до окончателното приключване на производството по адм. дело № 303/2023 г. по описа на Административен съд Шумен. Частният жалбоподател навежда доводи за неправилност и незаконосъобразност на оспореното определение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Постъпили са на 06.12.2023 г. Искане по реда на чл.228, вр. с чл.143, ал.1 от АПК, вр. с чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата от адв. Янева за присъждане на адвокатско възнаграждение в минимален размер на 400.00 лв. по чл.11, вр. с §1 от ДР на Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатското възнаграждения - за процесуално представителство, защита и съдействие по дело, образувано по частна жалба за една съдебна инстанция, както и Списък на разноските. Ответникът –Директорът на Областна дирекция “Земеделие“- Шумен не ангажира становище по частната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на оспореното определение и предвид наведените в частната жалба доводи, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 230 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, поради следните съображения: Предмет на производството пред АС - Шумен е законосъобразността на Заповед № РД -10-27-0033/19.10.2023 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ - Шумен, с която е прекратено служебното правоотношение на П. Недев на длъжност Главен директор на Главна дирекция „Аграрно развитие“ в ОД „Земеделие“- Шумен, поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ със Заповед №РД-04-134-14/19.10.2023 г. на Директора на ОД “Земеделие“- Шумен. Посочено е от първоинстанционния съд, че при извършена служебна проверка в деловодството на АС - Шумен е установено, че е налице висящо дело - адм. дело № 303/2023 г. по описа на АС - Шумен, с предмет - оспорване на Заповед № РД -04-134-14/19.10.2023 г. на Директора на ОД „Земеделие“- Шумен, с която е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. АС- Шумен е приел, че настоящото производство следва да бъде спряно до приключване с окончателен съдебен акт на съдебното производство, образувано по жалба на П. Недев срещу заповед № РД -04-134-14/19.10.2023 г. на директора на ОД „Земеделие“- Шумен, тъй като този правен спор се явява обуславящ и преюдициален по отношение на настоящия. С оглед изложеното и на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК съдът е спрял съдебното производство. Определението е законосъобразно. При тази фактическа обстановка обосновано и правилно в обжалваното определение е прието, че са налице предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК. Предмет на адм. дело № 303/2023 г. по описа на АС - Шумен е Заповед № РД -04-134-14/19.10.2023 г. на Директора на ОД „Земеделие“- Шумен, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Както правилно е приел съдът, доколкото единственото основание за прекратяване на служебното правоотношение съгласно Заповед № РД -10-27-0033/19.10.2023 г. на Директора на ОД „Земеделие“- Шумен е наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“, постановяването на окончателен съдебен акт по образувано по жалба на П. Недев срещу Заповед № РД -04-134-14/19.10.2023 г. на Директора на ОД „Земеделие“- Шумен се явява преюдициално по отношение на настоящия спор. Съгласно разпоредбата на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора, съдът спира производството. В настоящия случай безспорно са налице предпоставките на цитираната разпоредба, поради което и постановеното определение е правилно и законосъобразно, а наведените доводи, че в случая не са налице предпоставките по чл. 229, ал.1, т. 4 от ГПК са неоснователни. С оглед изхода на спора не следва да се присъждат в полза на частния жалбоподател претендираните разноски за адвокатско възнаграждение. Предвид изложеното настоящият обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 234, във вр. с чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение