Решение № 1811 от 11.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12096/2018 г.

Решение № 1811 от 11.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12096/2018 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано по касационна жалба на началник отдел "Финансова политика" при Община "Родопи", гр. Пловдив, ул. "Софроний Врачански" № 1 А, чрез адв. Н. Маринова, против Решение № 1852 от 17.08.2018 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 1995 по описа за 2017 г., с което по жалба на "Маси Груп" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. "Александър Стамболийски № 26, представлявано от управителя С. Жилова, е обявена нищожността на Акт за установяване на задължения № 231/8.09.2016 година, издаден от главен експерт "ревизии и контрол" към отдел "Финансова политика", сектор "МДТ- Събиране и контрол" към Община Родопи, обл. Пловдив, потвърден с Решение № 66/17.05.2017 г. на Началник отдел "Финансова политика" при Община Родопи, обл. Пловдив, с който са определени задължения за местни данъци и такси за периода 1.01.2015 г. -31.12.2015 г.: такса битови отпадъци в общ размер на публичните задължения 1 725. 63 лева, от които главница 1 563. 30 лева и лихви за просрочие в размер на 162. ЗЗ лева.. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно. Към касационната жалба се представя цитираната в мотивите на съдебния акт Заповед № 504 от 19.05.2016 г. на кмета на Община Родопи, определяща Е. Беширова като орган по приходите, компетентен да издаде процесния АУЗД. Доколкото първоинстанционният съд само е прогласил нищожността на оспорения пред него акт, иска се отмяна на съдебното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Ответникът по касационната жалба "Маси Груп" ООД, чрез адв. В. Бучкова, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор и в съдебното заседание на 6.02.2019 г. Иска оставяне в сила на съдебното решение и присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество – основателна, поради следното: За да прогласи нищожността на оспорения пред него АУЗД първоинстанционният съд е приел, че не доказано актът да е издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 4, ал. 1, изр. първо от Закона за местните данъци и такси установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. По ал. 3 на текста, изр. първо в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения - на публични изпълнители. На основание ал. 4 на текста служителите по ал. 3 се определят със заповед на кмета на общината. В мотивите на потвърждаващото АУЗД решение на началник отдел "Финансова политика" е цитирана представената с касационната жалба Заповед № 504 от 19.05.2016 г. на кмета на Община Родопи, определяща Е. Беширова като орган по приходите. Съдът с бланкетно разпореждане при насрочването на делото погрешно е указал доказателствена тежест на ответника да представя доказателства за некомпетентността на органа издал оспорения акт /стр. 24, гръб от делото на АС/ и не е изискал представянето на цитираната в мотивите на потвърждаващото АУЗД решение заповед. Така при съществено нарушение на процесуалните правила, той е обявил нищожността на оспорения акт. Представянето на въпросната заповед пред касационната инстанция е допустимо и с оглед на съдебната практика, съгласно която действителността на оспорения административния акт е материално-правен въпрос, за който касационната инстанция следи и служебно. Доколкото първоинстанционното съдебно решение не съдържа мотиви по същество за законосъобразността на оспорения АУЗД, по следва да се отмени и делото – да се върне за ново разглеждане от друг състав на АС. При новото разглеждане на делото следва да се разгледат и претенциите за разноски пред настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, Върховният административен съд, състав на осмо отделение