Определение № 187 от 04.02.2013 г. на ВКС по н. д. № 2353/2012 г.

Производството е по реда на чл. 44, ал.1 НПК. С определение № 577 от 11.12.2012 год. по нохд № 1937/2012 год. в закрито заседание, на основание чл. 249, ал. 1, във вр. чл. 248, ал. 2, т. 1, във вр. чл. 42, ал. 2 и чл. 36, ал. 1 от НПК съдия-докладчик при РС-Шумен е прекратил съдебното производство и е изпратил същото на РС-Нови пазар по подсъдност. Изложени са съображения, че изпълнителното деяние на престъплението по чл. 211, във вр. чл. 209, ал. 1 от НК описано в обвинителния акт, изразяващо се във възбуждане и поддържане на заблуждение у пострадалия, е осъществено в [населено място], което по правилата за местната подсъдност определя РС-Нови пазар за компетентен да разгледа и реши делото. С разпореждане № 298 от 14.12.2012год. по нохд № 673/2012 год. на РС-Нови пазар докладчикът по делото е прекратил съдебното производство, повдигнал спор за подсъдност и изпратил делото на ВКС с оглед на правомощията му по чл. 44, ал.1 НПК като е посочил, че в обвинителния акт е прието, че деянието е довършено в [населено място], което определя местната подсъдност на РС-Шумен. На следващо място, от списъка към обвинителния акт на лицата за призоваване е видно, че преобладаващата част от тях живеят на територията на РС-Шумен-основание за определяне на подсъдността и по чл. 43, т. 1 от НПК. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява писмено становище, с което излага мнение, че делото е подсъдно на РС-Шумен по съображенията, изложени от съдията-докладчик от РС-Нови Пазар. Върховният касационен съд намира, че делото следва да бъде разгледано от РС-Шумен. Разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от НПК установява общото правило за определяне на местната подсъдност по наказателни дела-по местоизвършване на престъплението. Преценката се извършва на основата на инкриминираните факти, които са посочените в обстоятелствената част на обвинителния акт. В изготвения от прокурор при РП-гр. Шумен обвинителен акт дейността на Р. А. Р./ описана като престъпление по чл. 211, във вр. чл. 209, ал. 1 от НК,/ се е развила за периода от началото на м.септември 2010 год. до 30.09.2010 год. в различни населени места-гр. Г. О., гр. В.Търново, [населено място] като е прието, че деянието е довършено в [населено място], тъй като в този град свидетелят В. А. Г.-управител на [фирма] в резултат на създадени у него и поддържани от обвиняемия неверни представи за факти от обективната действителност се е разпоредил с имущество на фирмата, с което й е причинена имотна вреда в особено големи размери. В случая, мястото на довършване на инкриминираното престъпление не е, където подсъдимият е теглил преведените му от [фирма] суми-клона на „Р.” в гр. Г.О., нито, където у Г. е било възбудено заблуждение, а там, където е приключила втората от двете форми на изпълнителното деяние на престъплението - „поддържане на заблуждение” и където управителят на дружеството е извършил акт на имуществено разпореждане-гр. Ш.. При това положение следва да се приеме, че престъплението е довършено в [населено място] и по правилата на местната подсъдност делото следва да се разгледа от РС-Шумен. На следващо място, от материалите по делото е видно, че обвиняемият, свидетелите /с изключение на един от тях/ и експертите живеят на територията на РС-Шумен, което обстоятелство, /макар и да представлява друго основание за промяна на правилно установена местна подсъдност-това по чл. 43, т. 1 НПК/ също е аргумент за необходимостта да се определи РС-Шумен да разгледа делото. Следва да се остави без разглеждан като недопустима постъпилата молба от защитника на подсъдимия, с която изразява становище за определяне подсъдността на делото, тъй като в процесуалния закон ясно е посочено, кои са страните и правомощията им при повдигната препирня за подсъдност. Ето защо, на основание чл. 44, ал. 1 от НПК, ВКС на Република България, ІІІ н.о.