Определение № 199 от 16.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 5358/2023 г.

Производство по реда на чл. 248 от ГПК. Образувано е по молба от 30.10.2025 год. на адв. В. И. – процесуален представител на ищеца/ответник по касационната жалба В. В. Г., в която се съдържа искане за допълване на постановеното по настоящото дело решение № 640 от 29.10.2025 год. в частта му разноските. Поддържа се, че със същото е оставено в сила въззивното решение, но съдът е пропуснал да се произнесе по отговорността за разноските, поради което се претендира присъждане на възнаграждение за безплатно процесуално представителство в касационното производство по чл. 38, ал. 2 ЗА. Касаторите О. В. Т. и Т. К. Ц. не изразяват становище по направеното искане. Необходимият другар на касаторите К. В. Ц. счита, че искането следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след като прецени данните по делото, намира следното: Искането е процесуално допустимо, тъй като е направено от надлежна страна и в рамките на законоустановения срок по чл. 248, ал. 1 ГПК /в частност в едномесечния срок от постановяване на решението по делото/. Разгледано по същество, искането е основателно. Касационното производство е образувано по касационна жалба на ответниците О. В. Т. и Т. К. Ц. срещу въззивно решение № 1091 от 17.08.2023 год., постановено по в. гр. дело № 1891/2022 год. по описа на Софийски апелативен съд, с което, като е потвърдено решение № 7272 от 28.10.2019 год., постановено по гр. дело № 751/2016 год. по описа на Софийски градски съд, І-9 с-в, на основание чл. 135 ЗЗД са обявени за недействителни спрямо В. В. Г. както следва: 1/ брачен договор от 22.12.2014 год., сключен между К. В. Ц. и О. В. Т., вписан в служба по вписванията под №, том, рег. №, с който първият ответник прехвърля в изключителна собственост на втория ответник собствената си / ид. част от недвижими имоти, придобити по време на брака: АПАРТАМЕНТ №, находящ се в [населено място], [община], ул. П. ш.“ №, ет., с площ от кв.м., състоящ се от входно преддверие, дневна с кухненски бокс, две спални, детска стая, дрешник, две бани с тоалетни и две тераси, при граници на имота: коридор, апартамент №, двор, [улица], заедно с прилежащото към апартамента МАЗЕ №, находящо се в същата сграда на сутеренно ниво кота минус м., с площ от кв.м., при съседи: мазе №, двор, мазе № и коридор, заедно със съответните принадлежащи към апартамента идеални части от общите части на сградата и заедно с % ид. части от дворното място, върху което е построена сградата, представляващо УПИ с площ от кв.м., представляващ УПИ в кв. по плана на [населено място], м. "Г. М.-П.-Р.", при граници: [улица], УПИ; УПИ и УПИ и ПОДЗЕМЕН ГАРАЖ №, с площ от кв.м., разположен в сутерена на монолитна жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица], при граници: мазе №, мазе №, коридор, пътека и подземен гараж №, заедно със съответните принадлежащи към гаража идеални части от общите части на сградата и заедно с % ид. части от дворното място и / договор за дарение от год., сключен между О. В. Т. и Т. К. Ц. с нотариален акт №, т. ., рег. №, дело № 1927/2015 год. по описа на нотариус Д. Д., на / ид.ч. от следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ №, находящ се в [населено място], [община], ул. П. ш.“ №, ет., с площ от кв.м., състоящ се от входно преддверие, дневна с кухненски бокс, две спални, детска стая, дрешник, две бани с тоалетни и две тераси, при граници на имота: коридор, апартамент №, двор, [улица], заедно с прилежащото към апартамента МАЗЕ №, находящо се в същата сграда на сутеренно ниво кота минус м., с площ от кв.м., при съседи: мазе №, двор, мазе № и коридор, заедно със съответните принадлежащи към апартамента идеални части от общите части на сградата и заедно с % ид. части от дворното място, върху което е построена сградата, представляващо УПИ с площ от кв.м., представляващ УПИ в кв. по плана на [населено място], м. "Г. М.-П.-Р.", при граници: [улица], УПИ; УПИ и УПИ. Въззивното решение е оставено в сила с постановеното по реда на чл. 295 ГПК по настоящото дело решение № 640 от 29.10.2025 год. В касационното производство адв. В. И. е представлявал ищеца В. В. Г., като е подал отговор на касационната жалба на ответниците, в който се претендира и присъждане на разноски и е взел участие в проведеното открито съдебно заседание. Представен е договор за правна защита и съдействие между ищеца В. В. Г. и адв. В. И., с който е уговорена безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 2 ЗА. Когато процесуалното представителство се осъществява по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА, размерът на дължимото възнаграждение се определя от съда. С оглед задължителната сила на приетото от Съда на ЕС решение от 25.01.2024 год. по дело С-438/22 год. /чл. 633 ГП/, съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1 от 09.07.2004 год. на ВАдвС, а е свободен да определи размера на дължимото адвокатско възнаграждение по своя преценка, съобразявайки предмета на спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко – фактическата и правна сложност на делото. В разглеждания случай предмет на спора са две претенции по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, като касационното производство се е развило в двете си фази. Касационната жалба на ответниците – с обжалваем интерес от 70 305.50 лв. /по първия иск/ и от 62 162 лв. /по втория иск/, съдържа оплаквания за недопустимост на обжалваното решение, евентуално за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и са поставени осем правни въпроса. С подадения отговор са изложени обосновани аргументи за липсата на предпоставки за допускане на касационно обжалване, както и съображения за неоснователност на поддържаните основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Следователно предвид невисоката фактическа и правна сложност на делото и извършената работа от адвоката, предхождана от вече развилото се касационно производство по гр. дело № 2019/2021 год. на ВКС, ІV г. о., ГК /в което ищецът е бил представляван от същия представител, който, предвид повдигнатите правни въпроси, е изложил в подадените отговори на касационните жалби на ответниците аргументи, които отчасти са идентични с тези, поддържани в повторното производство пред касационната инстанция/, настоящият съдебен състав намира, че полагащото му се възнаграждение възлиза на 4 800 лв., за което съобразява и обстоятелството, че присъждането му се претендира при условията на чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за възнаграждения за адвокатска работа. В този смисъл налице са предпоставките за допълване на постановеното по настоящото дело решение в частта за разноските, които са своевременно поискани, като касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят на адв. В. И. възнаграждение за безплатно процесуално представителство в касационното производство в посочения по-горе размер. Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение