Определение № 112 от 25.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 656/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК и е образувано по частна жалба на Х. Х. Ц. срещу разпореждане от 02.11.2021 г. по в. гр. д. № 4634/2018 г. на Софийски апелативен съд, ГК, 7 състав, с което на основание чл. 245, ал. 3 ГПК на жалбоподателя е издаден обратен изпълнителен лист срещу М. М. П.-Х. за сумата от общо 58,659 лв. Жалбата съдържа оплаквания, че съдът неправилно не се е произнесъл в частта относно присъждането на законната лихва върху отделните главници от датата на постъпване на сумите по сметка на съдебния изпълнител. Разпореждането на САС е обжалвано и от М. М. П.-Х. с доводи за липса на изискуемите от закона предпоставки за издаване на обратен изпълнителен лист. За да се произнесе, ВКС все предвид следното: С въззивно решение № 1250/27.05.2019 г., постановено по в. гр. д. № 4634/2018 г. на Софийския апелативен съд е потвърдено решение № 4304/15.06.2017 г. по гр. д. № 3301/2015 г. на Софийски градски съд, с което Х. Х. Ц. е осъден да заплати на М. М. П. – Х., следните суми: на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД сумата 19 200,58 лв. – главница и обезщетение за забава върху тази сума по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на 5 879.87 лв.; на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД – сумата 36 002,42 лв.; на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД - главница от 1 058 лв. и обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху тази сума в размер на 324 лв.; на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД – главница от 1 800 лв. и обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху тази сума в размер на 551,23 лв.; на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД – главница от 600 лв. и обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху тази сума в размер на 183,76 лв. С определение № 529/10.06.2020 г. по 3986/2019 г. на ВКС, III г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частите, с които Х. Х. Ц. е осъден да заплати на М. М. П. – Х., както следва: на основание чл. 240, ал.1 ЗЗД сумата от 19 200,58 лв. – главница по договор за заем, ведно със законната лихва считано от 12.03.2015 г.; обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху тази главница в размер на 5 879.87 лв. за периода 12.03.2012 г. – 12.03.2015 г.; на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД - сумата от 36 002,42 лв., ведно със законната лихва от 12.03.2015 г. С решение № 97/23.07.2021 г., постановено по същото дело, ВКС е отменил въззивното решение в допуснатите до касация части и в частта за разноските и делото е върнато на Софийски апелативен съд за ново разглеждане от друг състав. Обжалваното разпореждане е незаконосъобразно. Съгласно чл. 245, ал. 3 ГПК обратният изпълнителен лист се издава, когато делото приключи с влязло в сила решение и то по смисъл е противоположно на решението, послужило за издаване на първоначалния изпълнителен лист. По настоящото дело спорът е все още висящ пред въззивната инстанция, разглеждаща спора по реда на чл. 294 ГПК, поради което условията за издаване на обратен изпълнителен лист не са налице. Предвид това, молбата за издаване на обратен изпълнителен лист е преждевременно подадена и следва да се остави без уважение. С оглед на изложеното, обжалваното разпореждане е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а издаденият въз основа на него изпъллнителен лист – обезсилен. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,