Решение № 5614 от 26.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12238/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Е. Б. В., чрез адвокат Р. Борисова, против решение № 1912 от 24.11.2025 г., постановено по адм. дело № 314/2025 г. по описа на Административен съд Перник, с което е отхвърлена жалбата на Е. Б. В. с искане за обявяване на нищожност на Заповед № ЛС-03-1902/20.10.1999г. на министъра на правосъдието и правната евроинтеграция и жалбоподателят е осъден да заплати на Министерство на правосъдието юрисконсултско възнаграждение. Касаторът обжалва решението като нищожно, поради вписване в съдържанието му на номер на делото, различен от действителния. Развити са доводи и за недопустимост на решението, като постановено без да е конституирана надлежна заинтересована страна, както и за неправилност на решението, поради постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения, в нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.209 т.3 от АПК. Иска се прогласяване на нищожността на съдебното решение, алтернативно – обезсилването му като недопустимо или отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане на друг състав на първоинстанционния съд. Претендира разноски. Ответникът - министър на правосъдието, чрез пълномощник - юрисконсулт Василева, в писмен отговор на касационната жалба и в съдебно заседание, оспорва същата и моли за отхвърлянето й като неоснователна.. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение АС Перник е отхвърлил жалбата на Е. Б. В. с искане за обявяване на нищожност на Заповед № ЛС-03-1902/20.10.1999г. на министъра на правосъдието и правната евроинтеграция. За да постанови решението си първоинстанционният съд от фактическа страна е приел, че със заповед № ЛС-03-1902/20.10.1999 г. министърът на правосъдието и правната евроинтеграция отстранил от длъжност Е. Б. В. - старши надзирател в областно звено „Следствени арести – Перник“. Производството по издаването на тази заповед е започнало със Заповед № ЛС-03-1884/18.10.1999г. на заместник-министъра на МППЕ за назначаване на служебна проверка за възникнало произшествие в областно звено „Следствени арести – Перник“. За резултатите от проверката е изготвена справка с рег. № 2979/18.10.1999г. на началник – сектор „Охрана и контрол – юг“, съдържаща и установявания, че за описаното в справката поведение на Е. В., съгласно чл. 204, ал. 2, т. 5 от ПП на ЗМВР и чл. 239, ал. 1, т. 3 и 5 от Закона за МВР се налага дисциплинарно наказание “Уволнение”, поради което е направено предложение да му се наложи такова. Последвало издаването на Заповед № ЛС-03-1902/20.10.1999 г., с която министърът на правосъдието и правната евроинтеграция отстранил от длъжност Е. Б. В. - старши надзирател в областно звено „Следствени арести – Перник“ до неговото залавяне. Като мотиви на заповедта са послужили констатациите в справката, които са възпроизведени в самата заповед. Решаващият съд приел за безспорно установено, че със заповед № ЛС-03-3297/21.09.2000 г. министъра на правосъдието е наложил дисциплинарно наказание “уволнение” на сержант Е. Б. В. - надзирател в следствен арест-Перник към областно звено “Следствени арести” Перник, считано от датата на отстраняване в длъжност от 20.10.1999 г. със заповед № ЛС-03-1902/20.10.1999 г. Заповед № ЛС-03-1902/20.10.1999 г., издадена от министър на правосъдието и правната евроинтеграция и заповед № ЛС-03-3297/21.09.2000 г. на министъра на правосъдието са били обжалвани по съдебен ред, като с Решение № 2976/03.05.2001г по адм.д. № 8104/2000г. тричленен състав на трето отделение на ВАС, отхвърлил жалбата срещу заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Съдът приел, че следва да се остави без разглеждане жалбата в частта, с която се иска отмяна на заповед № ЛС-03-1902/20.10.1999 г. за отстраняване на жалбоподателя от работа, поради това, че не се касае за заповед, която подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по реда на ЗВАС. Срещу решението на тричленния състав на ВАС Е. В. подал касационна жалба, като с Решение № 10035/20.12.2001 г., постановено по адм. дело № 4733/2001 г. на петчленен състав е оставено в сила Решение № 2976/03.05.2001г по адм. д. № 8104/2000г. на ВАС. При тези факти, от правна страна, АС Перник обосновал извод, че заповед № ЛС-03-1902/20.10.1999 г. е издадена от компетентен орган, поради което не са налице основания за прогласяването й за нищожна по чл. 146, т.1 от АПК. Намерил, че липсва порок във формата на заповедта по чл. 146, т. 2 АПК като основание за нищожност, както и липсва допуснато нарушение на административнопроизводствените правила при издаването й. В заключение обосновал и че заповедта е издадена на валидно правно основание и отхвърлил жалбата на Е. В.. Решението е валидно, допустимо и правилно. Обжалваното съдебно решение постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, по жалба с искане за обявяване на нищожност на заповед № ЛС-03-1902/20.10.1999 г., издадена от министъра на правосъдието и правната евроинтеграция. Неоснователни са доводите на касатора, че съдебното решение на АС Перник съдържа пореден номер на дело, различен от действителния пореден номер. Решението е постановено по адм.д. № 314/2025г. ( № 2025716700314/2025г.) и това е действителния номер на делото. Направените в касационната жалба твърдения, че в обжалваното решение първоинстанционният съд не е обсъдил всички наведени от В. доводи и делото е останало неизяснено от фактическа страна, са неоснователни, тъй като съдът е установил фактите и обстоятелства относими към спора, който е обявяване на нищожност на заповед № ЛС-03-1902/20.10.1999 г., издадена от министъра на правосъдието и правната евроинтеграция. Противно на доводите в касационната жалба, първоинстанционният съд е конституирал страните в производството в съответствие с чл.153 ал.1 от АПК, а именно: оспорващият и органът издал оспорения административен акт. Решението е постановено и при правилно приложение на материалния закон. Правилно решаващият съд е обосновал извод, че заповед № ЛС-03-1902/20.10.1999 г. е издадена на действително правно основание, като при издаването й не са допуснати нарушения на административно производствените правила. По делото са събрани всички относими към спора доказателства и въз основа на тях административният съд е установил правилно фактическата обстановка като е разгледал събраните доказателства по издаването и обжалването на посочената по-горе заповед. При извършената служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК касационният състав не констатира нарушение на материалния закон при постановяване на обжалваното съдебно решение. По изложените съображения обжалваното съдебно решение, като валидно, допустимо и правилно, при липсата на наведените касационни основания за отмяната му, следва да бъде оставено в сила, на основание чл. 221, ал. 2 АПК. При този изход на спора е основателна претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски, поради което в полза на Министерство на правосъдието следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 ( сто) евро. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение