Определение от 19.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4044/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. М. от [населено място], обл.Кърджали, чрез процесуален представител адв. М.Бозов, срещу решение № 357/11.03.2024 г., постановено по адм. дело № 504/2023 г. по описа на Административен съд - Кърджали. С обжалваното решение Административен съд – Кърджали е отхвърлил исковата молба на С. М. с искане да осъди НОИ-София да й заплати 500 лева имуществени вреди, изразяващи се в заплатено възнаграждение за адвокат в производството по административно обжалване на Разпореждане № О-08-000-00-01666295/ 13.10.2013 г. на „За“ ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ-Кърджали пред директора на ТП на НОИ - Кърджали, ведно със законната лихва върху обезщетението от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и съдебни разноски. Касационният жалбоподател поддържа, че оспореното решение е неправилно, поради допуснато нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Счита за неправилни изводите на съда, че административното производство е останало висящо и не е налице окончателно разрешаване на въпроса досежно законосъобразността на обжалваното по административен ред разпореждане с акт на горестоящия административен орган. Твърди, че са налице всички кумулативни елементи от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за уважаване на исковата претенция, както и че неправилно ответната страна се позовава на чл. 120, ал. 2 от КСО, в редакцията й след изменението в ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.08.2023 г., която се явява в противоречие с чл. 56, изр. 2 от Конституцията на РБългария. Иска обжалваното решение да бъде отменено и се постанови ново, с което се уважи предявеният иск. Претендира и направените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - Национален осигурителен институт /НОИ/, чрез процесуален представител юрк.Христова, с писмен отговор, писмени бележки и в с.з. оспорва касационната жалба и излага съображения за правилност на изводите на първоинстанционния съд. Посочва, че производството по административното обжалване се е реализирало изцяло след въведените промени в чл.120, ал.2 от КСО и адвокатско възнаграждение за провеждането на това производство не се дължат. Иска обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира направените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. При произнасяне по касационната жалба, настоящият касационен състав установи следното: Предмет на разглеждане в първоинстанционното производство е предявеният от С. М. срещу НОИ иск за сумата от 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатеното от лицето адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 109/24.10.2023 г., за обжалване на Разпореждане № О-08-000-00-01666295/13.10.2023 г. на "За" ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Кърджали пред директора на ТП на НОИ – Кърджали, което разпореждане, с Решение № 2153-08-252/23.11.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, е отменено и преписката е върната на ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Кърджали за ново произнасяне. Първоинстанционният съд е приел, че при липсата на друг специален ред за обезщетяване на страната, направила разноски при оспорване на административен акт по административен ред, единствената възможност да се претендира възстановяване на разноските е редът по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Посочил е, че независимо, че е налице отменен административен акт, висящността на административното производство е останала и тъй като не се установява причинно-следствената връзка между отменения акт и претърпените вреди, исковата молба е неоснователна. Настоящият състав намира за правилни изводите на първоинстанционния съд, че при липсата на друг специален ред за обезщетяване на страната, направила разноски в оспорване на административен акт по административен ред, единствената възможност да се претендира възстановяване на разноските е редът по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Именно във връзка с реализирането на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ответната страна противопоставя разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от КСО, в редакцията й след изменението в ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.08.2023 г., съгласно която при обжалване по административен ред, жалбоподателят няма право на платеното възнаграждение за адвокатска защита. В тази връзка се поддържа, че не съществува право на иск и че тези разноски не могат да бъдат присъдени и по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. На настоящият състав на ВАС е служебно известно, че пред Конституционният съд на Република България на 10.07.2024 г. е образувано к. д. № 28/2024 г., по искане на Висшия адвокатски съвет за установяване на противоконституционност на чл. 120, ал. 2 от КСО, което с определение от 24.09.2024 г. е допуснато за разглеждане по същество. Налице е хипотеза на чл. 229, ал.1, т.6 от ГПК, приложима в настоящото производство на основание чл. 144 от АПК - производството по делото трябва да бъде спряно поради допуснато до разглеждане по същество на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим по делото закон. По изложените съображения определението, с което е даден ход на делото по същество, следва да бъде отменено, а производството по делото да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 6 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК с произтичащите от това правни последици. Водим от горното и на основание основание чл. 229, ал. 1, т. 6 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, Върховен административен съд, Трето отделение