Определение № 5236 от 30.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 184/2026 г.
ВКС30.10.2026 г.докладчик Наталия Неделчева
Диспозитив
СПИРА производството по гр. д. №184/2026г. по описа на ВКС, първо гражданско отделение, до приключването на производството по тълк. д. №3/2025 г. на ОСГТК на ВКС. След приключването на т. д. №3/2025 г. на ОСГК на ВКС, делото да се докладва за произнасяне. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. №5804/03.09.2025г. на адв. С. У., процесуален представител на А. Н. У., срещу определение №542/09.07.2025г. по в. гр. дело №20243200500699 по описа за 2024г. на Окръжен съд – Добрич, с което е оставено без уважение искането по чл.248 ГПК за изменение на постановеното по делото въззивно решение в частта за разноските за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.3 ЗАдв. Жалбоподателят моли обжалваният съдебен акт да бъде отменен като неправилен. Счита за неправилен извода на въззивния съд, че за присъждане на възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ на страна по делото, е необходимо да бъде доказано, че адвокатската защита е предоставяна безплатно. Излага твърдения, че когато адвокатската защита е предоставена безплатно не се изисква задължително представяне на договор за правна защита и съдействие, а за уважаване на искането по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. е достатъчно по делото да е била осъществена адвокатска помощ, да е направено заявление пред съда, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и да отсъстват данни, които да опровергават това заявление, както и да са налице условията на чл.78 ГПК разноските да бъдат възложени върху насрещната страна. В срока по чл.276, ал.1 ГПК не е постъпил отговор от насрещните страни. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да остави без уважение искането по чл.248 ГПК за изменение на постановеното по делото въззивно решение в частта за разноските, чрез присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв., съставът на Окръжен съд – Добрич е съобразил, че видно от представеното пред първата съдебна инстанция пълномощно, в производството по делото съделителят и ищец по предявените инцидентни установителни искове за собственост А. У. е представляван от адв. С. У., както и, че в хода на процеса страната не е взела лично участие, а всички процесуални действия са извършвани само чрез упълномощения адвокат, който е заявил искане за присъждане на възнаграждение за предоставена в производството безплатна правна помощ по реда на чл.38, ал.1, т.3, пр.1 ЗАдв. Съдът е посочил, че договарянето на осъществената правна помощ като безплатна не се презумира. Липсата на договор за правна помощ, в който да е налице уговорка за предоставяне на безплатна такава, принципно не препятства упражняване на правото по чл. 38, ал. 2 ЗАдв., но договарянето на осъществяваната правна помощ като безплатна следва да бъде установено от данните по делото. Въззивният съд е приел, че в случая по делото не е представен договор за правна помощ, от текста на представеното по делото пълномощно не може да се изведе извод за постигнато съгласие /съвпадащи волеизявления на страните по упълномощителната сделка/, че учредената с пълномощното процесуална представителна власт за адвокатска защита ще бъде предоставена безплатно, а също и че липсва изявление на страната пред съда /писмено или устно/, че адвокатската защита му се предоставя безплатно от неговата роднина - адвокат. Направен е извод, че след като не е доказано по делото да е налице уговорка между страната и упълномощения адвокат за безплатна защита, липсва основанието по чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.3 ЗАдв. адвоката да получи възнаграждение от насрещната страна. Във връзка с предпоставките за допускане на касационно обжалване, настоящият състав на Върховния касационен съд съобрази следното: Доколкото за правилното разрешаване на спора, възникнал по настоящото дело от съществено значение е възможността да бъде присъдено адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от Закона за адвокатурата при липсата на представен писмен договор за правна защита и съдействие, то са налице предпоставките на чл.229, ал.1, т.7 ГПК във вр. с чл.292 за спиране на настоящото производство до постановяване на тълкувателно решение по тълк. дело №3/2025г. на ВКС, ОСГТК. Водим от горното, състава на ВКС, първо отделение на гражданската колегия
Цитирани разпоредби
11- чл. 38, ал. 2
- чл. 38, ал. 1, т. 3
- чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК
- чл. 248 ГПК
- чл. 274, ал. 2 ГПК
- чл. 275, ал. 1 ГПК
- чл. 276, ал. 1 ГПК
- чл. 78, ал. 1 ГПК
- чл. 78 ГПК
- чл. 292
- чл. 38