Определение № 4765 от 09.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3595/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. С. Д. с адрес в София, [улица], против Определение № 4005 от 06.02.2025 г., постановено по адм. дeло № 3061 по описа на Административния съд София-град за 2024 година. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на Драгунчев, в качеството му на изпълнителен директор на Национален фонд „Култура“ (НФК), с която се обжалват решенията на Управителния съвет на НФК, обективирани в Протокол № 1 от заседание този съвет, проведено на 11.03.2024 г. Със същото определение е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател оспорва първоинстанционното определение, като неправилно. Иска отмяната му и връщане на делото на Административния съд София-град за разглеждане на подадената от него първоинстанционна жалба по същество. Ответникът – Управителният съвет на НФК със седалище и адрес на управление в София, [улица], не представя становище по частната жалба в срока по чл. 232 АПК. Върховният административен съд, състав на трето отделение приема, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу съдебен акт, който прегражда по-нататъшното развитие на производството, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения: Производството по адм. дело № 3061/2024 г. по описа на Административния съд София-град е образувано по жалба на С. С. Д., вх. № 9957/12.03.2024 г. и уточнение към нея от 29.03.2024 г. (молба – от л. 59 до л. 60 от първоинстанционното дело), с която лицето е оспорило в цялост, като нищожно, евентуално като незаконосъобразно Решение на Управителния съвет на НФК по Протокол № 1 от заседание на този съвет, проведено на 11.03.2024 г. По делото се установява следното от фактическа и правна страна: Със Заповед № РД12-167 от 07.03.2024 г. на министъра на културата на Република България (л. 97, пак там) е прекратено трудовото правоотношение на С. С. Д., като изпълнителен директор на НФК, считано от 11.03.2024 г. Заповедта е връчена на лицето на 23.04.2024 г. Със Заповед № РД12-319/22.04.2024 г. на министъра на културата (л. 108-109, пак там) е отменена Заповед № РД12-167/07.03.2024 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на Драгунчев, като изпълнителен директор на НФК. На 11.03.2024 г. в сградата на Министерството на културата е проведено заседание на Управителния съвет на НФК при следния дневен ред: 1. Запознаване на членовете на Управителния съвет на НФК с решение на министъра на културата за освобождаване на изпълнителния директор на НФК.; 2. Представяне на предложение за изпълнителен директор и гласуване на решение за временно назначаване на това лице до провеждане на конкурс.; 3. Обсъждане на на писмо № 69-00-41 от Министерство на финансите (МФ) и дирекция „Национален фонд“ към МФ относно изпълнение на процедурите от Инвестиция К11.И6 „Развитие на културния и творчески сектор“ по Националния план за възстановяване и устойчивост.; 4. Разни. С решение по точка втора от дневния ред е прието (с осем гласа „За“ и един „Въздържал се“) предложението на министъра на културата за назначаване на Д. Д., като временно изпълняваща длъжността изпълнителен директор на НФК. С Определение № 5529/17.05.2024 г. по адм. дело № 3061/2024 г., Административният съд София-град е оставил без разглеждане жалбата на С. Д., в качеството му на изпълнителен директор на НФК, против Решение на Управителния съвет на НФК по Протокол № 1 от заседание на този съвет, проведено на 11.03.2024 г. и е прекратил производството по делото. Драгунчев обжалвал прекратителното определение пред Върховния административен съд, който със свое Определение № 438/16.01.2025 г. по адм. дело № 8735/2024 г. го е отменил и е върнал делото на същия състав на Административния съд София-град за продължаване на съдопроизводствените действия. Върховният административен съд се е мотивирал, че оспореното решение от 11.03.2024 г. на Управителния съвет на НФК съдържа четири приети решения и въпреки заявеното от жалбоподателя, че го оспорва в цялост, първоинстанционният съд, не е изложил мотиви за допустимостта на жалбата на лицето срещу три от решенията, обективирани в оспореното решение. Приела е, че, доколкото Драгунчев твърди, че е изпълнителен директор на НФК към датата на приемане на спорния акт и с избирането на временно изпълняващ длъжността изпълнителен директор на НФК се засяга служебния му статус, като се поставят под съмнение правомощията му на изпълнителен директор на Фонда, за същия е налице правен интерес да оспори решението на Управителния съвет на НФК от 11.03.2024 г. в частта му, в която е прието предложението на министъра на културата за назначаване на Д. Д., като временно изпълняваща длъжността изпълнителен директор на НФК. След връщане на делото е постановен обжалвания в настоящото производство резултат. Решаващият състав на Административния съд София-град е преценил, че първите три решения от оспорения акт (за допускане на определени лица до заседанието на Управителния съвет на НФК от 11.03.2024 г.; за приемане на предложения дневен ред и за допускане до това заседание на Д. Д.) имат единствено процедурен характер и Драгунчев, с жалбата си, не е поискал тяхната отмяна. Същевременно е приел, че подадената срещу тях от лицето жалба е недопустима по съображенията за недопустимост, които изложил относно жалбата на лицето против Решение на Управителния съвет на НФК по Протокол № 1 от заседание на този съвет, проведено на 11.03.2024 г. в частта му по точка втора, в която е прието предложението на министъра на културата Д. Д. да бъде назначена, като временно изпълняваща длъжността изпълнителен директор на НФК. Относно оспорването на акта в частта му, в която е прието предложението на министъра на културата Д. Д. да бъде назначена, като временно изпълняваща длъжността изпълнителен директор на НФК, съдът е преповторил мотивите, обусловили решаващия му извод за недопустимост на жалбата на Драгунчев, изложени в отмененото от Върховния административен съд прекратително Определение № 5529/17.05.2024 г. Определението е частично неправилно, в частта, в която административният съд е оставил без разглеждане жалбата на С. Д., в качеството му на изпълнителен директор на Национален фонд "Култура", в частта й срещу решение по втора точка: предложение на министъра - г-жа Д. да бъде временно изпълняващ длъжността Изпълнителен директор на НФК, прието с осем гласа "за", прието на заседанието на УС на НФ "Култура", проведено на 11.03.24 година. С тази част от определението си, административният съд е нарушил нормата на чл.235, ал.2 АПК, както и нормата на чл. 224 АПК във връзка с чл. 236 АПК. С предходно свое Определение № 438/16.01.25г., постановено по адм. д.№ 8735/24г. Върховният административен съд е преценил, че С. Д. има правен интерес от оспорване на решението на УС на НФ "Култура " в посочената част и е върнал делото на административния съд, да разгледа жалбата в тази част по същество. Вместо да изпълни указанията на съда, административният съд ги е игнорирал, нарушавайки по този начин чл.235, ал.2 АПК и чл.224 АПК като отново е оставил без разглеждане жалбата на Драгунчев в посочената част. От мотивите на обжалваното определение, за настоящата съдебна инстанция става ясно, че административният съд продължава да счита, че решението на УС на НФ "Култура" за избор на временно изпълняващ длъжността изпълнителен директор на НФК не е акт, годен за съдебно оспорване. Това налага, настоящият състав на Върховния административен съд да изложи подробни мотиви по характера на оспорения акт. От приложимата нормативна уредба - Закона за закрила и развитие на културата следва, че Национален фонд "Култура" е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на културата, което подпомага развитието на културата, като набира, управлява и разходва средства, предназначени за провеждане на националната политика в областта на културата, има и свои органи на управление. Следователно, фондът е колективен изпълнителен орган със специална компетентност, който при изпълнение на дейността си издава административни актове. С разпоредбата на чл.120, ал.2 от Конституцията на Република България е възприет принципът на обща клауза за обжалване на всички административни актове пред съдилищата, засягащи граждани или юридически лица, като изключването на даден административен акт от кръга на съдебно обжалваемите може да стане само чрез закон. В ЗЗРК, решенията на УС на НФ "Култура" не са изрично изключени от съдебно обжалване. В мотивите на Решение №21 от 26 октомври 1995г. на КС на РБ по к. д.№ 19/95 г. е посочено, че изключението от съдебното обжалване, не се обосновава с вида на административните актове, от законовата им или доктринална квалификация. В решението си, КС е приел, че съгласно чл.120, ал.2 от Конституцията на съдебен контрол могат да подлежат вкл. и вътрешнослужебните административни актове, щом те нарушават или застрашават права или законни интереси на граждани или ЮЛ, и не са изключени изрично със закон от съдебно обжалване. В конкретния, изхождайки от жалбата на Драгунчев, подадена в качеството му на изпълнителен директор на НФ "Култура" и от молбата му от 29.03.24г., която е с характер на уточнителна / тъй като е във връзка с Разпореждане на съда от 25.03.2024г./, следва, че твърденията на жалбоподателя са за засягане както на служебната му дейност във фонда в качеството му на действащ / по негови твърдения/ изпълнителен директор на фонда, така и на гражданскоправната му сфера на ФЛ, престиращо труд по непрекратено / по негови твърдения/ трудово правоотношение. Именно това твърдение за засягане на правната сфера на Драгунчев от решението на УС на фонда, обосновава правния му интерес от съдебното обжалване на решението. Доколкото, твърденията на жалбоподателя могат да се проверят едва след като съдът събере и обсъди по делото цялата релевантна информация, изводът на съда, дали и в каква степен обжалваното решение засяга изпълнението на трудовото правоотношение на Драгунчев, както и, налице ли е такова към датата на приемане на оспореното решение от УС на фонда, е въпрос, на който съдът следва да отговори по съществото на спора. По тези съображения, обжалваното определение, в частта, в която административният съд е оставил без разглеждане жалбата на С. Д., в частта й срещу решение по втора точка: предложение на министъра - г-жа Д. да бъде временно изпълняващ длъжността Изпълнителен директор на НФК, прието с осем гласа "за", прието на заседанието на УС на НФ "Култура", проведено на 11.03.24 година, следва да се отмени като неправилно, а делото се върне на административния съд за разглеждането му по същество в посочената част. Производството по адм. дело № 3061/2024 г. на Административния съд София-град е образувано по жалба на С. Д., вх. № 9957/12.03.2024 г. и уточнение към нея от 29.03.2024 г. (молба – от л. 59 до л. 60 от първоинстанционното дело), с която лицето е оспорило изцяло, като нищожно, евентуално като незаконосъобразно, Решение на Управителния съвет на НФК по Протокол № 1 от 11.03.2024 г. При преценката за допустимостта на жалбата на лицето против първите три решения от оспорения акт – за допускане на определени лица до заседанието на Управителния съвет на НФК от 11.03.2024 г.; за приемане на предложения дневен ред и за допускане до това заседание на Д. Д., административният съд правилно е преценил, че те имат процедурен характер. Поради именно този им вътрешен характер, те не засягат правата и законните интереси на Драгунчев и според настоящия състав на Върховния административен съд. В тази част определението следва да се потвърди като правилно. Воден от горното и на основание чл. 236 АПК, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия