Решение № 8121 от 16.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3039/2026 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ - София град против решение № 4562/04.02.2026 г. на Административен съд - София град, постановено по адм. дело № 9275/2025 г., с което е отменено решение № 1040-21-14/15.01.2025 г. и потвърденото с него разпореждане № РВ-3-21-01601227/05.06.2024 г. на длъжностното лице по чл. 114, ал. 3 КСО. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Касаторът счита, че изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорения административен акт са основани на обстоятелства, изцяло неотносими за правото на парично обезщетение по чл. 53 КСО - сключен договор от майката на детето Г. С. за работа в Европейска институция в Люксембург за периода от 16.05.2022 г. до 15.05.2027 г. и осигуряването й в Общата здравоосигурителна схема на институциите на ЕС. Оспорва и изводите на съда, че не е доказана недобросъвестност на жалбоподателя при получаване на паричното обезщетение. Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго за отхвърляне на жалбата. Претендира разноски. Ответникът - Б. С. Б., чрез адвокат М. Рангелова, моли, да се потвърди обжалваното решение, по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор на касационната жалба. Претендира разноски. Заключението на прокурора от Върховна касационна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 и чл.220 АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд - София град е било решение № 1040-21-14/15.01.2025 г. на директора на ТП на НОИ - София град и потвърденото с него разпореждане № РВ-3-21-01601227/05.06.2024 г. на длъжностното лице по чл. 114, ал. 3 КСО, с което на Б. С. Б. е разпоредено да възстанови на осн. чл. 114, ал. 1 от КСО недобросъвестно полученото парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53, ал., 2 от КСО за периода от 01.04.2023 г. до 03.12.2023 г., вкл., в размер на 6 961.71 лева, от които 6 283.33 лева – главница и 678.38 лева – дължима лихва, начислена до датата на постановяване на разпореждането. За да отмени оспорения акт и потвърденото с него разпореждане, съдът е приел, че е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон и целта на закона. От фактическа страна съдът е установил, че Б. С. Б. в качеството му на баща на К. Б. Б. е подал удостоверение по образец Приложение № 10 към чл. 9, ал.1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване чрез осигурителя "Арепо" ЕООД с данни относно правото на парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53, ал.2 КСО за периода от 29.11.2022 г. до 03.12.2023 г. въз основа на разрешен отпуск по чл. 164, ал. 3 КТ съгласно заповед № 003/25.11.2022 г. и заявление - декларация от 25.11.2022 г., предоставено на осигурителя. За периода от 29.11.2022 г. - 03.12.2023 г. му е изплатено парично обезщетение за отглеждане на малко дете в размер на 9 467.88 лева. При последващ контрол върху изплатени парични обезщетения от ДОО е извършена проверка в регистъра на трудовите договори и регистъра на осигурените лица, при която е установено, че маката на детето Г. Б. е с прекъснато осигуряване като самоосигуряващо се лице чрез „Агенция за преводи Пролингва - БГ" ООД ЕИК 202935866, считано от 01.04.2023 г. По данни от информационната система на НОИ е установено, че от осигурителя "Арепо" ЕООД не е подадено удостоверение, приложени № 10 за настъпилата промяна в декларираните от Б. Б. обстоятелства, а именно прекратяване осигуряването на майката, считано от 01.04.2023 г. При тези факти от органа по чл. 114, ал. 3 КСО е издадено разпореждане за възстановяване на недобросъвестно получено парично обезщетение за периода от 01.04.2023 г. до 03.12.2023 г. Разпореждането е обжалвано по административен ред и оспореното в настоящото производство решение на директора на ТП на НОИ - София град е потвърдено. Пред горестоящия орган са представени удостоверение за задължително здравно осигуряване по Обща здравноосигурителна схема на институциите на ЕС от 24.11.2024 г. и уверение от Центъра за преводи в Люксембург, според което Г. С. е със статут на договорен агент, функция преводач, с продължителност на договора от 16.05.2022 г. до 15.05.2027 г. и се осигурява в схемата за социална сигурност на ЕС без прекъсване от назначението й в Центъра за преводи. Директорът на ТП на НОИ е приел, че представените документи не удостоверяват осигуряването на майката за риска "общо заболяване и майчинство", както и че считано от 01.04.2023 г. майката не е имала качеството осигурено лице по смисъла на КСО. Първоинстанционният съд е приел, че по делото безспорно е установено, че в периода от 01.04.2023 г. до 03.12.2023 г. от Г. Б. не са внесени осигурителни вноски за фонд ДОО. Съгласно §1, т. 3 изр. трето от Др на КСО самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени лица за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски. От друга страна, според съда, по делото е установено, че през посочения период майката на детето е осигурена в Общата здравоосигурителна схема (ОЗОС) на институциите на ЕС по силата на сключен договор с Европейска институция в Люксембург. Поради това и с позоваване на решението на Съда на ЕС по дело С-195/23, според което член 14 от Протокол (№ 7) за привилегиите и имунитетите на ЕС, принципът на прилагане само на една социалноосигурителна схема, установен в Регламент (ЕС) 883/2004 на ЕП и на Съвета от 29 април 2004 за координация на системите за социално осигуряване и принципът на лоялно сътрудничество, закрепен в чл. 4, § 3 от ДЕС, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат законодателство на държава членка, което изисква длъжностно лице на ЕС, което упражнява като преподавател допълнителна професионална дейност на територията на тази държава членка, да се осигурява по социалноосигурителната схема на посочената държава членка, съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на материалния закон и целта на закона. В мотивите си е посочил, че обезщетението по чл. 53, ал.1 и 2 КСО има за цел да обезвъзмезди посочените в КСО осигурени лица за периода, през който те са се лишили от трудови доходи, с оглед ползван отпуск по чл. 164, ал. 3 КТ за отглеждане на дете до 2 годишна възраст. Изложено е, че лишаването на лицето от това обезщетение, за целия процесен период, с аргумент за недобросъвестното му получаване, предвид липсата на подадена декларация за промяна в обстоятелствата, които водят до загубване на това право, може да бъде определено като акт, излизащ от кръга на социалните дейности, регулирани от КСО. Дори и да се приеме, че майката не е осигурено лице за периода от 01.04.2023 г. до 03.12.2023 г., според съда, по делото не е установена другата предпоставка по чл. 114, ал.1 КСО за възстановяване на полученото обезщетение по чл. 53, ал. 2 КСО - недобросъвестност на лицето т.е. знание или задължение за знание у лицето, получило осигурителното плащане, че последното не му е дължимо. В конкретния случай съдът е приел, че Б. Б. не е укрил факти и е предоставил всички необходими документи във връзка с придобитото право на обезщетение по чл. 53, ал.2 КСО. По делото е установено, че Г. Б. за целия период от 01.04.2023 г. до 03.12.2023 г. е осигурена в Общата здравноосигурителна схема на ЕС и допълнително в схемата за социална сигурност на ЕС, без прекъсване. Съдът е приел, че за лицето не е налице нито задължение, нито възможност да преценява осигурителния статут на основното правоимащо лице. По делото липсват данни, че ползващият отпускът за отглеждане на дете до 2 годишна възраст е знаел, че за Г. Б. не са внесени осигурителни вноски за ДОО, включително и в качеството й на служител на ЕС, където според представените доказателства, е осигурявана. Добросъвестност е налице, когато осигуреният е със съзнанието и субективното отношение, че сумите му се дължат. Без значение за добросъвестността е, дали се дължи на неправилна преценка на фактите или на правото. С тези мотиви съдът е обосновал краен извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Решението е правилно като краен резултат. Нормата на чл. 114, ал.1, т. 1 КСО предвижда възстановяване на недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл.113 от КСО. В случая предмет на оспорване е възстановяване на част от получено парично обезщетение по чл. 53, ал.2 КСО за ползван от бащата със съгласието на майката допълнителен платен отпуск за отглеждане на дете до навършване на 2 - годишна възраст. Принципно вярно съдът е очертал спорните по делото въпроси, които засягат приложението на материалния закон и предпоставките за възстановяване на паричното обезщетение - относно качеството "осигурено лице" по смисъла на КСО на майката Г. Б. и наличието на недобросъвестност при получаване на паричното обезщетение. В случая като фактическо основание за възстановяване на обезщетението, е послужило прекратяване на осигуряването от страна на майката като самоосигуряващо се лице във фондовете на ДОО, считано от 01.04.2023 г. От представеното по делото удостоверение от 11.12.2024 г. на ръководителя на секция Човешки ресурси и поддръжка на персонала, е установено, че Г. Б. е служител на Центъра за преводи в Люксембург (преводач) със статут "договорен агент", със срок на договора от 16.05.2022 г. до 15.05.2027 г. и е осигурявана в схемата за социална сигурност на ЕС без прекъсване от назначаването й. За длъжностните лица на Съюза се прилага общата социалноосигурителна схема на институциите на Съюза, която е регламентирана в актове на Съюза съобразно с член 14 от Протокола (№ 7) за привилегиите и имунитетите на Европейските общности ("Протокола"). Тази схема за социалноосигурителни обезщетения е въведена с Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз („Правилникът") и Условията за работа на другите служители на Съюза, приети с Регламент (ЕИО, Евратом, ЕОВС) № 259/68 на Съвета от 29 февруари 1968 година и урежда приложимите за длъжностните лица на Съюза правила. Правилникът, който има всички характеристики, предвидени в чл. 288 ДФЕС, е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки, поради което спазването на неговите разпоредби, е обвързващо и за държавите членки. Поради това в съдебната практика на Съда относно социалноосигурителните задължения на длъжностните лица на Съюза е прието, че правното положение на последните се урежда от правото на Съюза поради служебната им връзка със Съюза (в този смисъл решение от 10 май 2017 година на Съда на ЕС по дело C-690/15 (Wenceslas de Lobkowicz срещу Ministère des Finances et des Comptes publics, т. 36, 37, 38, т. 42). В този смисъл е и цитираното от първоинстанционния съд решение по дело С-195/23, т. 28 и 40. В тази връзка Съдът на ЕС е постановил, че член 14 от Протокола и разпоредбите на Правилника изпълняват по отношение на длъжностните лица на Съюза, функция, аналогична на тази на чл.11 от Регламент (ЕС) 883/2004, която се изразява по-специално в забрана за длъжностните лица да участват в различни схеми за социално осигуряване (решение по дело С-690/15, т. 45 и решение по дело С-195/23, Partena, т. 30) Правилникът урежда и социални плащания, включително обезщетения за отглеждане на дете и семейни надбавки за служителите на ЕС - чл. 42а относно отпускът за отглеждане на дете, чл. 67, § 1 - относно семейните надбавки, които се изплащат от съответната институция на ЕС. В чл. 67, § 2, както и в чл. 68 § 1 от Правилника е предвидено задължение за длъжностното лице на ЕС да декларира всички надбавки от подобен характер, които получава от други източници за същото дете, като те се приспадат от платимите по членове 1, 2 и 3 от приложение VII към Правилника. В случая при издаване на оспорения административен акт от директора на ТП на НОИ не са обсъдени обстоятелствата, свързани с осигуряването на майката като служител в Центъра за преводи в Люксембург в общата социалноосигурителна схема на Съюза. В решението са изложени единствено мотиви по отношение на здравното й осигуряване в Общата здравноосигурителна схема (ОЗОС), което действително не е релевантно за спора, но при издаване на оспорения акт не е обсъдено другото представено удостоверение (уверение), в което е посочено, че майката е осигурявана в схемата за социална сигурност на ЕС. Липсата на мотиви, е самостоятелно основание за незаконосъобразност на акта. От друга страна, дори и да се приеме, че съгласно принципа за прилагане само на една социалноосигурителна система, установен от чл. 14 от Протокола и разпоредбите на Правилника, осигуряването на майката като служител на ЕС, не е относимо към правото на парично обезщетение по националната осигурителна система, предвидено в чл. 53, ал. 2 КСО, както твърди директорът на ТП на НОИ, то това обстоятелство е от значение за наличието на недобросъвестност при получаване на обезщетението от бащата. Правилно съдът е приел, че по чл. 114, ал.1, т.1 КСО на възстановяване подлежат само недобросъвестно получените плащания. Недобросъвестност е налице, когато е установено знание у лицето, че получаваното обезщетение не му се дължи. В случая предвид продължаването на трудовата дейност от страна на майката, за която е осигурявана, не може да се приеме, че за Б. Б. са били налице основания да счита, че обезщетението по чл. 53, ал. 2 КСО не му се дължи и че за него е възникнало задължение за деклариране на промени в обстоятелствата съгласно чл. 5 от НПОПДОО. С оглед на изложеното крайният извод на първоинстанционния съд, че в случая не е установено недобросъвестно получаване на обезщетение по чл. 53, ал. 2 КСО за периода от 01.04.2023 г. - 03.12.2023 г., поради което не са изпълнени предпоставките по чл. 114, ал.1, т.1 КСО за възстановяването му, съответства на доказателствата по делото и на материалния закон, поради което обжалваното съдебно решение следва да се остави в сила. При този изход на спора, разноски за касационното производство следва да се присъдят на ответника по касация в размер на 300 евро, платено по банков път адвокатско възнаграждение. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,