Решение № 11187 от 31.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11111/2012 г.

Решение № 11187 от 31.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11111/2012 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Радка Стайкова Андреева, срещу решение № 1142 от 2.07.2012 г. по адм. дело № 2438 по описа за 2010 г. на административния съд - Бургас. С него е отхвърлена жалбата на лицето срещу ревизионен акт № 2001000340 от 9.06.2010 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Бургас, потвърден с решение № РД-10-348 от 15.11.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Бургас относно определено задължение за 2004 г. в размер на 10 774.90 лв. и лихва за забава, както и за 2005 г. в размер на 11 941.92 лв. и лихва за забава, представляващо задължение за данък върху доходите. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски. В съдебно заседание адв. Сабина Банова заявява, че не претендира присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Бургас (сега дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Бургас) не възразява за неспазения срок за призоваване, като желае да се даде ход на делото, но не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд - Бургас е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № 2001000340 от 9.06.2010 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Бургас, потвърден с решение № РД-10-348 от 15.11.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Бургас относно определено задължение за 2004 г. в размер на 10 774.90 лв. и лихва за забава, както и за 2005 г. в размер на 11 941.92 лв. и лихва за забава, представляващо задължение за данък върху доходите. Ревизионното производство е проведено по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, като административният орган се е позовал на чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК, а именно липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно ЗСч или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане. От фактическа страна в хода на ревизията се установява, че ревизираното лице Радка Андреева е едноличен търговец с фирма ЕТ "Ред 2 - Радка Андреева", като през 2004 г. е реализирала облагаем доход от дейност като едноличен търговец в размер на 2 755.00 лв. и доходи от патентна дейност - отдаване на частни квартири под наем като физическо лице в размер на 44 000.00 лв. С данъчната годишна си декларация за 2005 г. е декларирала доходи от дейност като едноличен търговец, доходи като земеделски производител в размер на 1 344.00 лв. и доходи от патентна дейност в размер на 18 200.00 лв. На ревизираното лице е извършена проверка на документите, които то притежава във връзка с декларираните от него доходи от патентна дейност за 2004 г. и за 2005 г. Констатирано е, че лицето няма заведена отчетност за патентната дейност - отдаване под наем на стаи в семейната къща "Лазур", с. Равда. Представени са кочани с касови бележки. В тези бележки за 2004 г. са посочени нощувки на стойност 4 470.00 лв., а за 2005 г. посочените в тях нощувки са на стойност 18 200.00 лв. Констатирано е, че касовите бележки не съдържат всички реквизити, съгласно изискванията на ЗСч, за 2005 г. е представен и регистър за гости, в който са записани като почиващи чуждестранни лица - граждани на Р Полша и Канада. Лицето е уведомено по реда на чл. 124, ал. 1 от ДОПК и е подало декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК. Тази фактическа обстановка подробно е изложена и установена в мотивите на обжалваното решение, като съдът правилно и точно е отграничил трите основни спорни момента по делото. Първият е относно определянето на облагаемата данъчна основа за 2004 г. Лицето е декларирало дейност по отдаване на частни квартири в с. Равда като физическо лице, облагаема с патентен данък в размер на 300.00 лв. Декларирани са и приходи от същата дейност в размер на 44 000.00 лв. По делото е установено, че няма водена отчетност по повод отдаването на квартири под наем, обложена с патентен данък. Представен е посоченият кочан с касови бележки, в който са документирани приходи само в размер на 4 470.00 лв. за 2004 г. От касовите бележки се установява, че една нощувка е 50.00 лв., поради което с оглед на изложеното правилно органът по приходите е направил извод, че през 2004 г. са реализирани 880 нощувки (44 000.00:50.00 лв. =880 нощ.). Прието е, че след като кочанът съдържа документирани приходи само в размер на 4 470.00 лв., то останалата сума от 39 530.00 лв., посочени като приходи от наеми, не са от патентната дейност на лицето, поради което следва да се обложат като други доходи, съгласно чл. 10, т. 18 от ЗОДФЛ (отм.), на основание чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.). Преценката на съда за тази част от делото е правилна, включително и относно необсъждане на заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза, понеже спорът не е по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК относно установяване на паричния поток на лицето, а както беше посочено определяне на данъчната основа, с оглед на основанието на което се е позовал административният орган - чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК. По делото не са ангажирани доказателства получената сума да е в резултат на осъществявана от лицето дейност, облагаема с патентен данък независимо от декларираното от него, понеже представените счетоводни документи не сочат на такава дейност за посочената сума и не са ангажирани на други доказателства, оборващи констатациите на приходния орган по повод основанието за извършване на облагане по този ред в тази част на спора. Вторият основен спорен момент е по повод определянето на данъчната основа за 2005 г., като фактическата обстановка тук е аналогична, като тази за 2004 г., като по нея няма спор независимо, че не е представена ГДД на лицето. Констатирано е, че е декларирало дейност отдаване под наем в размер на 18 200.00 лв., за което е заплатен годишен патентен данък, като са представени бележки от кочан с цени съответно 60.00 лв., 90.00 лв. и 120.00 лв. За тази година е воден регистър за гости, като са записани такива от Р Полша и от Канада. Направена е проверка относно лицата - чуждестранни граждани, като е констатирано чрез областна дирекция "Полиция", че такива, регистриран при ревизираното лица не са регистрирани като влезли на територията на страната за цитираните периоди. Посочените счетоводни документи - касови бележки от кочан са били оспорени, поради което е и в ревизионното производство е констатирано, че те са неверни, съответно неистински понеже не установяват документиране на приходи от лица по повод отдаването под наем на недвижими имоти, дейност за която се плаща окончателен данък. Правилно е прието от съда, че и тези доходи са квалифицирани като такива по смисъла на чл. 10, т. 18 от ЗОДФЛ (отм.), поради което и данъкът по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) е определен при така формираната данъчна основа. Третият спорен момент е по повод постъпвали по банковата сметка на ревизираното лице парични суми от различни лица, като за някои няма посочване на основанието за тяхното плащане, за други е записано аванс почивка, резервация апартамент, капаро, резервация, като сумата възлиза на 33 808.00 лв. В ревизионния доклад конкретно са посочени имената на лицата и само за едно лице, което е направило превод за сумата 4 900.00 лв. е установено, чрез него, че преведената сума представлява капаро за закупуване на недвижим имот, която сделка не се е състояла и сумата е останала като неустойка. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение и в тази част на спора е правилно, понеже се получава разминаване между издадените касови бележки с посочване на лица, които са различни от тези осъществявали преводи, макар и с посочване на основание, обосноваващо облагане с патентен данък, а във водения регистър са записани лица - чужди граждани, които през посочените периоди не са се намирали на територията на страната. Представеното пълномощно от английски граждани за кандидат-купувачи също не може да обоснове извод за неосъществена сделка и доказване на защитната теза за извършения превод като капаро-неустойка по нереализиран договор за продажба на недвижим имот. По повод разпитаното лице относно получени парични средства над 5 000.00 лв., правилно съдът се е позовал на чл. 164 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК относно допустимостта на гласните доказателства. Обоснован е изводът на съда и в тази част на спора относно квалифицирането като такива по смисъла на чл. 10, т. 18 от ЗОДФЛ (отм.) на доходите в размер на 33 808.00 лв., поради което и данъкът по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) е определен при така формираната данъчна основа. Аналогичен е и изводът на настоящия съдебен състав относно формирането на паричен поток и липсата на задължение за съда да го проследява, след като основанието за извършването на ревизия по специалния ред затова е чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК. Обжалваното решение се явява правилно постановено и следва да бъде оставено в сила. Касационните възражения са насочени към ревизионния акт, което се отклонява от предмета на съдебния касационен контрол, като в касационната жалба се съдържа признание относно "нередовна счетоводна отчетност за регистриране на доходите, получени от патентна дейност на ревизираното лице, но която не следва да бъде използвана за квалифициране на неговите доходи на друго основание, поради което и следва да се носи за това друг вид отговорност". При това положение следва да се приеме, че след като фактическите констатации на административния орган относно този факт не са оборени, а същият е въведен като основание за осъществяване на ревизия по специалния ред, който обосновава формиране на данъчна основа при съобразяване с други обстоятелства и критерии по чл. 122, ал. 2 от ДОПК, правилна е преценката на съда за законосъобразност на оспорения ревизионен акт. При този изход от спора съдебни разноски не се дължат на касатора, а от ответната страна не са поискани такива, а и те са присъдени в първоинстанционното производство, което е в съответствие с чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение