Определение № 35 от 22.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 24/2021 г.

Производството е по чл. 307 ГПК. „Ин-80“ ЕООД гр. С. е подал молба вх. № 90227 от 03.09.2020г. с искане да се отмени въззивното решение № 1472 от 18.06.2019 г. по в. гр. д. № 3254/2018 г. на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, десети състав на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК. В молбата за отмяна се твърди, че с влязлото в сила решение на Софийския апелативен съд е отменено решението на Софийския градски съд по гр.д.№ 7094/2016г. и е отхвърлен предявеният от „Ин-80“ Е. против „Софийски имоти“ ЕАД – [населено място] положителен установителен иск за собственост върху поземлен имот с проектен идентификатор ..... по кадастралната карта на [населено място], заедно с построените в него сгради: ресторант, състоящ се от четири сгради с проектни идентификатори ....., ....., ..... и .....; кафе – сладкарница с проектен идентификатор .....; зала за хранене с проектен идентификатор ..... и барбекю с проектен идентификатор ...... Отхвърлени са и евентуалните искове с правно основание чл. 74 ал.1 във връзка с ал.2 и чл. 72 ЗС за заплащане на сумата 55 000 лв., представляваща стойността на подобренията, извършени от ищеца в качеството му на добросъвестен владелец, част от претенция в общ размер от 250 000 лв. и за признаване на право на задържане на имота до заплащане стойността на претендираните подобрения. След датата на приключване на устните състезания пред въззивния съд, на 03.12.2019г., е постановено решение на АССГ № 7551 от 03.12.2019г. по адм.д.№ 8427/2018г., влязло в сила на 24.12.2020г., с което е отменена по жалбата на „Ин-80“ Е. заповед на директора на Дирекция „Общински строителен контрол“ при Столична Община, с която на основание чл. 57а във връзка с чл.56 ЗУТ е наредено премахването на преместваеми обекти за търговска дейност „Ресторант Македонска среща“ и „Кафе сладкарница Оазис“. Според молителя това решение е ново доказателство, което е от значение за решаване на въпроса за придобивната давност, на която той се е позовал в производството по настоящото дело. Молителят твърди също така, че решението на административния съд е постановено след приключване на устните състезания пред въззивния съд и затова той не е имал процесуална възможност да го представи по делото. Ответникът „Софийски имоти“ ЕАД е подал писмен отговор, в който изразява становище, че молбата за отмяна е недопустима, тъй като за подаването й не е спазен срока по чл. 305 т.1 ГПК. На следващо място ответникът изразява становище за недопустимост на молбата за отмяна по съображения, че правата си във връзка с висящото по време на разглеждане на спора за собственост административно производство, молителят е следвало да реализира чрез искане за спиране на гражданското дело. В отговора на молбата за отмяна са развити и доводи за нейната неоснователност. При формалната проверка за допустимост на молбата за отмяна в производството по чл. 307 ГПК, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, констатира следното: Молбата за отмяна е подадена от легитимирана страна, за която е налице правен интерес, тъй като влязлото в сила решение е с неблагоприятен резултат за нея. Молбата съдържа мотивирано изложение на поддържаното основание за отмяна – чл.303 ал.1 т.1 ГПК. Срокът по чл.305 ал.1 т.1 ГПК е спазен, тъй като молбата е постъпила в съда на 03.09.2020г., а решението, на което се иска отмяна е влязло в сила на 11.06.2020г., с постановяване на определението по чл.288 ГПК на Върховния касационен съд, второ гражданско отделение по гр.д.№ 4855/2019г., с което не е допуснато касационното обжалване. От тези данни следва, че срокът по чл. 305 ал.1 т.1 ГПК е спазен, защото молбата за отмяна е подадена по-малко от три месеца от влизане в сила на решението, което е неин предмет. Възраженията на ответника за възможността по друг ред молителят да защити правата си във връзка с проведеното административно производство по обжалване на акта за премахване на постройките, не са по допустимостта, а по основателността на молбата за отмяна, поради което не подлежат на обсъждане в производството по чл. 307 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, първо гражданско отделение