Определение № 5 от 12.01.2018 г. на ВКС по н. д. № 1286/2017 г.

Производството пред ВКС е образувано на основание чл. 44, ал.1 от НПК, по повод определение № 863 от 08.12.2017 г., постановено по НАХД № 1132/2017 г. по описа на Районен съд – Ловеч, с което е повдигнат спор за определяне на подсъдност между този съд и Районен съд- Русе В писмено становище прокурор от Върховната касационна прокуратура изразява мнение за наличието на предпоставки, които обосновават разглеждане на делото от Районен съд – Ловеч. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди материалите по делото и съобрази заключението на прокурора, намира за установено следното: Жалбоподателят Г. Й. К. сезирал Районен съд – Русе с жалба срещу наказателно постановление №17-282657/11.08.2017 г. на началник сектор „Оперативни дейности” – Варна, с което му е наложена глоба в размер на 2 000 лева за извършено нарушение на чл. 13, ал. 2, т. 5 във вр. с чл. 278б, ал. 1 от ДОПК. Русенският районен съд с определение № 986 от 13.11.2017 г., постановено по НАХД № 2269/2017 г., прекратил производството и изпратил делото на Районен съд – Ловеч, като приел, че нарушението е извършено от жалбоподателя в [населено място], [област] и съгласно разпоредбата на чл. 59 от ЗАНН този съд е компетентен да разгледа делото. Районният съд – Ловеч в своя съдебен акт оспорил извода на изпращащия съд, аргументирайки се с приложимостта на чл. 36, ал.3 във вр. с чл. 84 от ЗАНН, прекратил производството по делото и повдигнал спор за подсъдност. Съгласно чл. 59, ал.1 от ЗАНН, аналогичен на чл. 36, ал.1 от НПК, критерий за определяне на местната подсъдност при съдебно обжалване на наказателното постановление е мястото, където е извършено или довършено нарушението. Приложимият закон по силата на чл. 84 от ЗАНН - НПК, в частност разпоредбата на чл. 42, ал.1 от НПК гласи, че съдът се произнася по въпроса за подсъдността, като изхожда от обстоятелствената част на обвинението, в случая – на наказателното постановление и акта за установяване на административното нарушение. В конкретния случай, жалбоподателят е наказан за нарушаване на чл. 13, ал. 2, т. 5 от ДОПК – не е изпълнил задължението да запази целостта и да не поврежда техническите средства за контрол (ТСК), поставени от органа по приходите, като видно от обстоятелствената част на АУАН и издаденото въз основа на него НП, административнонаказващият орган е приел, че именно в [населено място], [област], жалбоподателят е отстранил ТСК. Следователно компетентен да разгледа делото, съобразно разпоредбата на чл. 59 от ЗАНН, е Районен съд – Ловеч. Водим от изложеното и на основание чл. 44, ал.1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение