Определение № 1400 от 19.05.2026 г. на ВКС по т. д. № 1042/2026 г.

Производството е по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК. Постъпила е молба от „М-Паувер-Оил“ ЕООД, [населено място] за спиране на изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение № 63 от 21.04.2026 г. по в. т. д. № 28/2026 г. на Великотърновски апелативен съд в частта, с която след частични отмяна и потвърждаване на решение № 170 от 08.12.2025 г. по т. д. № 67/2025 г. на Русенски окръжен съд „М-Паувер-Оил“ ЕООД е осъдено да заплати на „Алкотека“ ЕООД сумата от 20 254, 40 лв., представляваща неплатена цена на продадени стоки – оборудване по договор за продажба от 18.11.2024 г., ведно със законната лихва, считано от 26.03.2025 г. до окончателното й плащане, както и неустойка в размер на 2 300 лв. Молителят е поискал да се спре изпълнението на въззивното решение, но без да се внася обезпечение по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК, тъй като първоинстанционният съд е допуснал обезпечение на предявените искове чрез налагане на запор на банковите сметки на ответника и възбрана върху негов собствен недвижим имот. Излага аргументи, че в случая е налице свръхобезпечение на кредитора ищец по делото. С разпореждане № 1025 от 04.05.2026 г. на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на Върховен касационен съд молбата е оставена без движение за отстраняване на подробно посочени нередовности. На молителя е указано да представи платежен документ, удостоверяващ внесено по сметка на ВКС обезпечение по чл. 282, ал. 2 ГПК в размер на 11 531, 88 евро /22 554, 40 лева/. С молба от 18.05.2026 г. молителят е заявил отново, че изискването на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК за представяне на надлежно обезпечение в случая е изцяло изпълнено. Позовава се на обезпечаването на исковете на „Алкотека“ ЕООД и на наложените в изпълнителния процес възбрана върху собствен на молителя недвижим имот и запор върху банковите му сметки в „Обединена Българска Банка“ АД. Спирането на изпълнението на обжалвано с допустима касационна жалба въззивно решение се допуска при условията на чл. 282, ал. 2 ГПК-срещу представяне на надлежно обезпечение от страната, която иска спирането. Когато с решението е присъдено парично вземане, обезпечението е в размер на присъдената сума – чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК. На молителя „М-Паувер-Оил“ ЕООД е предоставена възможност да внесе надлежно обезпечение по посочената норма, като същият е уведомен за размера на подлежащото на внасяне обезпечение. Въпреки предоставената възможност молителят отказва да внесе дължимото обезпечение, като иска за надлежно обезпечение по чл. 282, ал. 2 ГПК да се приемат наложените в полза на обезпечения кредитор ищец по делото запор на банковите сметки на молителя и възбрана върху негов собствен недвижим имот и наложените в изпълнителния процес запори и възбрани върху имуществото му. Последните не представляват надлежно обезпечение по смисъла на чл. 282 ГПК. Императивната разпоредба на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК установява безусловно задължение за представяне на надлежно обезпечение в размер на присъдената сума, която следва да се внесе по сметка на ВКС. Обезпечението по чл. 282, ал. 2 ГПК е предназначено да послужи за удовлетворяване на вземанията, признати с обжалваното въззивно решение, в случай на влизането му в сила. Всяко друго обезпечаване интереса на насрещната страна е ирелевантно и не може да бъде съобразено при произнасяне по реда на чл. 282, ал. 2 ГПК. Невнасянето на надлежно обезпечение по смисъла на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК е пречка за спиране на изпълнението на обжалваното въззивно решение, поради което молбата следва да се остави без уважение. Воден от горното, Върховен касационен съд, състав на Първо търговско отделение