Определение № 176 от 16.09.2020 г. на ВКС по т. д. № 219/2018 г.

Производството е по чл.245, ал.3 във вр. с чл.405 ГПК. Образувано е по молба, вх. на ВКС № 6162/ 05.08.2020 г., подадена от адв.Т.Г., като пълномощник на „ АГРОПРОТЕКТ“ ООД, гр.Нова З., за издаване на обратен изпълнителен лист срещу взискателя по изп.д.№ 20177680400560 на ЧСИ М.М. - „ ЗАРА –Е“ ООД, гр.Стара З. за сумите: 37 816.28 лв. и 3 154.38 лв., за които се твърди, че са изплатени въз основа на предприето предварителното изпълнение на въззивно решение № 104 от 13.10.2017 г., по в.т.д.№ 260/2017 г. на Бургаския апелативен съд. С молбата е заявено и искане за присъждане на законна лихва върху общата сума от 40 970.66 лв., считано от датата на окончателното решение на ВКС - 25.02.2020 г. до изплащането й. Настоящият съдебен състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложеното и провери данните по делото, намира: Молбата е частично основателна. Въз основа на невлязлото в сила осъдително въззивно решение на Бургаския апелативен съд № 104 от 13.10.17 г., по в.т.д.№ 260/2017 г. е бил издаден, на основание чл.404, ал.1, т.1 ГПК, изпълнителен лист от 24.10.2017 г. в полза на „ ЗАРА–Е“ ООД, гр.Стара З. срещу длъжника „ АГРОПРОТЕКТ“ ООД, гр.Нова З., за сумата 32 633.78 лв., представляваща неустойка за забавено изпълнение на парично задължение по договор за доставка на горива от 22.04.2013 г., ведно със законната лихва върху тази главница, считано 28.11.2016 г. до окончателното й изплащане. На основание така издадения от Бургаския апелативен съд изпълнителен лист е било образувано изп.д. № 20177680400560 на ЧСИ, рег. № 768 на КЧСИ - М.М., за предварително принудително изпълнение на вземанията на „ ЗАРА –Е“ ООД, гр.Стара З. и видно от представените с молбата доказателства, на длъжника „ АГРОПРОТЕКТ“ ООД, гр. Нова З. е изпратена покана за доброволно изпълнение на 15.11. 2017 г.. От приложеното към молбата заверено ксероксно копие на вносна бележка от 28.11.2017 г. на ОББ се установява, че в срока за доброволно изпълнение „ АГРОПРОТЕКТ“ ООД, гр. Нова З. е превело доброволно сумата 37 816.28 лв., включваща главница и лихви, за погасяване на задължението си спрямо взискателя по горепосоченото изпълнително дело. С влязло в сила решение на второ търговско отделение на ВКС № 148 от 25.02.2020 г., поправено с решение № 61 от 16.03.20 г., двете по т.д.№ 219/2018 г. въззивно решение на Бургаския апелативен съд № 104 от 13.10.17 г., по в.т.д.№ 260/2017 г. е изцяло отменено и предявеният от „ ЗАРА –Е“ ООД, гр.Стара З. срещу „ АГРОПРОТЕКТ“ ООД, гр. Нова З. осъдителен иск по чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата 32 633.78 лв., ведно с претендираната законна лихва, считано от 22.04.2013 г., е отхвърлен, като неоснователен. Следователно така установените по делото факти дават основание да се приеме, че в случая условията на чл.245, ал.3 ГПК са осъществени и за получената сума, въз основа на допуснатото предварително изпълнение на отменения съдебен акт на Бургаския апелативен съд, възлизаща на 37 816.28 лв., следва да се издаде обратен изпълнителен лист срещу взскателя. Що се касае до претендираната с молбата законна лихва върху подлежащата на връщане сума, начиная от влизане в сила на съдебното решение на ВКС по т.д.№ 219/2018 г. до окончателното й изплащане, то доколкото последната не е включена в издадения от Бургаския апелативен съд изпълнителен лист от 24.10.2017 г., нито се явява заплатена от длъжника в изпълнителното производство по изп.д.№ 20177680400560 на ЧСИ, с рег. № 768 на КЧСИ, искането е неоснователно и следва да се остави без уважение. Съгласно законодателната уредба по действащия ГПК обратен изпълнителен лист в полза на длъжника се издава само за сумите, които са платени от последния в образуваното срещу него изпълнително производство и са получени от взискателя.Това означава, че предмет на издадения по реда на чл.245, ал.3, изр.2 ГПК изпълнителен лист са само онези суми или вещи, които са били отнети от длъжника с помощта на държавната принуда и в съответствие с допуснато предварително изпълнение на отменено съдебно решение, както и са получени от взискателя - страна в изпълнителния процес, като за тях не е необходимо успешното провеждане на осъдителния кондикционен иск по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД. Законната лихва върху така подлежащите на връщане суми, обаче, несъмнено не е част от предприетото предварително принудително изпълнение. Поради това и за същата молителят не разполага с право на издаване на обратен изпълнителен лист срещу длъжника. Да се възприеме различно разрешение, според настоящия съдебен състав, означава да се допълни, в несъответствие с установения от законодателя процесуален ред, постановеното по реда на чл.290 ГПК решение на касационната инстанция по т.д.№ 219/2018 г.. Неоснователно е и искането по отношение на сумата от 3 154.38 лв. С приложеното към молбата удостоверение изх.№ 8645/ 22. 07. 2020 г. на канцеларията на ЧСИ М.М., рег.№ 768 на КЧСИ е удостоверено единствено, че с ПКО № 1714/28.11.2017 г. по изпълнително дело № 20177680400560 на ЧСИ, рег. № 768 на КЧСИ, са постъпили 3 154.38 лв., представляващи такси и разноски по същото изпълнително дело,като липсва конкретизация относно лицето, техен вносител. Предвид употребеният израз в представения с молбата препис на покана за доброволно изпълнение, адресирана до длъжника „ АГРОПРОТЕКТ“ ООД „..както и др.суми, дължими до този момент, в общ размер от 1800 лв., в т.ч. д.т., адв. възнаграждение, възнаграждение за в.л ., за пазач и пр.)“, не е налице изискуемата се конкретизация и относно начина на формиране на сумата 3 154.38 лв., вписана като сбор от отделните такси и разноски по изпълнителното дело, което са подлежали на плащане и са евентуално заплатени от длъжника. (Отделно е, че и сборът на така отразените в поканата за доброволно изпълнение суми 246.72 лв. разноски по и.д. + 2972.98 лв., такса по чл.26 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ с вкл. ДДС, не е равен на заявената от 3154.38лв.) Поради това и твърдението на дружеството - молител, че в негова полза е налице вземане от такси и разноски по изп.д.№ 20177680400560 на ЧСИ, рег. № 768 на КЧСИ, в размер на 3 154.38 лв., което подлежи на репариране по реда на чл.245, ал.3 ГПК, като недоказано, не следва да бъде уважено. Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл.282, ал.6 във вр. с чл.245, ал.3, изр.2 ГПК, настоящият състав на второ търговска отделение на ВКС