Решение № 384 от 10.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1190/2009 г.

Решение № 384 от 10.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1190/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е на касационна жалба на А. Ц. Г. от гр. П. срещу решение № 578 от 2.04.2009 г. по гр. дело № 2690/2008 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е отменено решение от 19.05.2008 г. по гр. д. № 2275/2007 г. на Пловдивски районен съд, ХII състав и по същество е уважен иск за нищожност на алеаторен договор за продажба на право на строеж срещу поемане на задължение за издръжка и гледане, поради липса на основание и накърняване на добрите нрави. Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като постановено в нарушение на процесуални правила, касателно приетото основание за нищожност на договор поради накърняване на добрите прави, както и поради материална незаконосъобразност и необоснованост във връзка със съображенията, че договорът е бил сключен без основание съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗЗД . Съображения са развити в жалбата. Ответницата по касационната жалба М. С. Т. оспорва оплакванията на касаторите и моли съда да отхвърли жалбата им . С определение № 1249 от 16.10.2009г на ВКС, III г. о жалбата е допусната до разглеждане на основание критерия по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, по въпроса в кои случаи при сключването на алеаторен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане допускането за скорошна смърт на прехвърлителя може да бъде приравнено на знание, съответно какво отношение към този въпрос имат признаците възраст и здравословно състояние, както и по въпроса за отграничение на основанията за нищожност по чл. 26, ал. 1 предл. трето - накърняване на добрите нрави, спрямо нищожността по чл. 26, ал. 2 ЗЗД, свързана с липса на основание, при този вид договори . По изведения въпрос, обусловил допускане на касационната жалба до разглеждане, Върховен касационен съд III г. о приема следното: Допускането, че прехвърлителят по алеаторен договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане може скоро ще почине, не е равнозначно на знание за близка, скорошна и неизбежна смърт и не лишава уговорените насрещни престации от еквивалентност, нито води до нищожност поради противоречие с добите нрави. Ако независимо от напредналата възраст на прехвърлителя и след прекаран без усложнения исхемичен инсулт, видими признаци за тежко здравословно състояние с неизбежен фатален край не са били налице, не е установена неизлечима болест и прогнозното медицинско заключение е обнадеждаващо, то именно съзнаваната необходимост от постоянни грижи занапред, предвид конкретен риск от влошаване, е основанието за сключване на договора за прехвърляне на имот срещу поемане на задължение за издръжка и гледане. Обратното ще означава по формални признаци, като възраст или здравословно състояние, да се отрече възможността за прехвърлителя да предложи свое имущество, за да си осигури така необходимите му лични грижи в критичен за него момент, а това ще е неприемлив от гледна точка на гражданското право и добрите нрави резултат . Предвид гореизложеното и с оглед възприетото от въззивния съд обратно разрешение по поставения въпрос, касационната жалба е основателна . При постановяване на обжалваното решение Пловдивски окръжен съд неправилно е изтъкнал като решаващо съображение за недействителност на сделката обстоятелството, че твърде напредналата възраст на прехвърлителя (осемдесет и осем години), заедно с със значително усложненото и недобро здравословно състояние, води до извод за такова допускане в отрицателна насока относно развитието на здравословното състояние, което е равнозначно на знание у приобретателката. С оглед основанието по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД обаче релевантно е знание, че срещу получения имот приобретателят няма да престира нищо. Случаят не е такъв, а изводите на въззивния съд в тази насока са необосновани и нямат опора в доказателствата. От приетото по делото заключение по назначената съдебно-медицинска експертиза, от показанията на свидетелите, между които и личния лекуващ лекар на починалия С. К., се установява, че към момента на сключване на договора здравословното състояние на прехвърлителя не е предполагало близка смърт, нито този изход би могъл да се прогнозира . След сключване на договора съответните грижи са полагани в продължение на два месеца, като наследодателят на ищцата е починал на 26.04.2007 г. в дома на ответниците . Въззивният съд не е оценил правилно и в съвкупност доказателствата, а вместо това се е занимал с мотивите на приобретателката и нейното семейство, които мотиви били користни. Следва да се има предвид, че този въпрос няма отношение към основанието на иска, че договорът за издръжка и гледане е от категорията на двустранните, възмездни сделки . Действително, договорът между страните е сключен едва след като е станало ясно, че занапред грижите за К. следва да са непрестанни и постоянни, със сключването му страните са разрешили един въпрос, поставен отдавна в отношенията им . Ето защо фактите не подкрепя решаващите изводи на въззивния съд за нищожност на договора поради противоречие с добрите нрави . Обстоятелството, че други членове от семейството на приобретателката, в частност бащата на ответницата Ц, са разполагали с пълномощия да теглят от банковите сметки на К., а контактите между наследодателя на ищцата и това семейство са били интензивни за продължителен период преди прехвърлянето на имота, като след 2006 г. прехвърлителят изцяло е разчитал на лична помощ и други грижи предимно на тях, не обосновава извод, че договорът за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане е сключен в момент, изключващ добросъвестното отношение на приобретателката. Предвид гореизложеното, постановеното от Пловдивски окръжен съд решение следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно и необосновано, следва постановяване на друго решение по същество от настоящата инстанция, на основание 293 от ГПК. Искът за прогласяване на нищожност на сделката от 27.02.2007 г. по нот. акт № 136 том I н. д. № 135/2007 г. е неоснователен и следва да се отхвърли и на двете поддържани основания - по чл. 26, ал. 2, като сключен без основание и по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави . С оглед изхода на спора следва да се присъдят разноските за всички инстанции, които ответниците са установил в размер на общо 1137 лв Водим от горното, Върховният касационен съд, III г. о.