Определение № 91 от 05.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 639/2020 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба на ищцата Т. С. И. срещу решение № 91/01.11.2019 г., постановено по възз. гр. дело № 304/2019 г. на Видинския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е отменено осъдителното първоинстанционно решение № 264/23.05.2019 г. по гр. дело № 2735/2018 г. на Видинския районен съд и са отхвърлени, предявените от жалбоподателката срещу Ц. Н. К., обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на общо претендираната по делото сума 7 700 лв. по договори за заем, както следва: за периода месец юни 2015 г. – месец октомври 2016 г. и периода месец март – месец август 2017 г. – по 300 лв. месечно, и за периода месец ноември 2016 г. – месец февруари 2017 г. – по 200 лв. месечно, ведно със законната лихва върху общия размер на главницата от 01.01.2019 г. до окончателното изплащане. При извършената служебна проверка, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за процесуално недопустима по следните съображения: Видно и уточнението на исковата молба, направено с молба с вх. 13019/26.11.2918 г., въззивното решение, срещу което е подадена касационната жалба, е постановено по гражданско дело, по което предмет на разглеждане са 27 обективно кумулативно съединени осъдителни иска с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД за връщане на парични суми от по 200 лв., респ. – 300 лв., дължими според жалбоподателката-ищца по 27 договора за заем, сключвани ежемесечно между страните. Цената на всеки един от тези искове, определена съгласно чл. 69, т. 1 от ГПК, е до 5 000 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ГПК, обжалваното въззивно решение, постановено по така предявените искове, не подлежи на касационно обжалване. Предвид императивния характер на процесуалните разпоредби на чл. 69, т. 1 и чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ГПК, горните изводи, основани на тях, не се променят от обстоятелството, че в първоинстанционното и във въззивното решение исковете са посочени, освен поотделно по размер, и с общия им такъв, както и от погрешно дадените от въззивния съд указания, че решението му подлежи на касационно обжалване. В заключение, подадената касационна жалба, като процесуално недопустима, следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство по настоящото дело, също като процесуално недопустимо, следва да се прекрати. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение