Определение № 50098 от 17.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 715/2022 г.

Производството е образувано по молба, подадена от „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД, [населено място], чрез процесуален представител, с която се иска сумата от 13 000.00 лв., внесена по сметката на ВКС и служеща като обезпечение по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК за спиране изпълнението на Решение № 20 от 20.01.2022 г., постановено по в.т.д. № 301/2022г. на Апелативен съд Велико Търново, да бъде възстановена на молителя. Твърди се, че с оглед постановеното Определение № 50037 от 31.01.2023 г. по т. д. № 715/2022 г. на ВКС, II т. о., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, както и предвид факта, че след постановяването на акта на касационната инстанция „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД е изпълнило изцяло задълженията си към ответника по касация – С. С. Д., са налице предпоставките за връщане на внесената като обезпечение сума по сметка на молителя. Препис от молбата за връщане на обезпечението е изпратен на ответната страна – С. С. Д., която в предоставения й едноседмичен срок не е представила отговор. Настоящият състав намира, че молбата за освобождаване на внесеното обезпечение следва да бъде удовлетворена. С Определение № 80 от 25.02. 2022 г. по ч. т. д. № 371/2022 г., постановено от състав на I-во т. о. на ВКС е спряно на основание чл.282, ал.2, т.1 ГПК изпълнението на въззивно решение № 20 от 20.01.2022 г., постановено по в.т.д. № 301/2022г. на Апелативен съд Велико Търново в частта, с която е потвърдено Решение № Р-89/06.07.2021г. по т.д. № 84/2020г. на ОС – Велико Търново в частта за осъждане на „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД да заплати на С. С. Д. сумата от 13 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди от загубата на починалата й леля Ц. Д. К., вследствие на ПТП на 21.08.2019г., ведно със законната лихва считано от 15.01.2020 г. до окончателното изплащане на сумата. С постановено по настоящото дело Определение № 50037 от 31.01.2023 г. Решението по в. т. д. № 301/2022г. на Апелативен съд – Велико Търново не е допуснато до касационно обжалване и същото е влязло в законна сила съгласно чл. 296, т. 3 ГПК. От доказателствата, представени с молбата на „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД се установява, че на 20.02.2023г. дружеството - молител е превело по банков път на ищцата по делото С. С. Д., по посочена от последната лична сметка /лист 47 от първоинстанционното дело/, сумата от 19 472.38 лв. Като основание за превода в платежния документ е посочено т.д. № 84/2020г. на ОС В.Търново, което съответства на номера на първоинстанционното дело. Ответната по молбата страна не е оспорила получаването на преведените в нейна полза парични суми, поради което следва да се приеме, че присъденото вземане е погасено чрез плащане. Внесената като обезпечение сума по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК цели да обезпечи удовлетворяването на кредитора за присъденото вземане. Както се посочи, от приложеното към молбата доказателство е видно, че задълженията на застрахователното дружество към ищцата са изцяло погасени и опасност от застрашаване на правния интерес на последната не съществува. След погасяване на присъденото вземане няма основание внесената като обезпечение сума да бъде задържана по сметката на ВКС, поради което същата следва да бъде освободена и върната на молителя чрез превод по посочената в молба вх. № 501540 от 14.03.2023 г. банкова сметка. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на II-ро т. о.