Определение № 3946 от 06.08.2025 г. на ВКС по гр. д. № 818/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Прокуратура на Република България (нататък и ПРБ), подадена от прокурор в Пловдивска апелативна прокуратура, срещу въззивно решение № 240 /18.12.2024 г. по в.гр.д. № 494 /2024 г. на Пловдивския апелативен съд, с което при ново разглеждане на делото от въззивния съд след частична отмяна на решение № 743/01.06.2023 г., постановено по гр.д. № 222/2023 г. на Пловдивския окръжен съд от състав на ВКС, е уважен предявеният от И. С. Л. против Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ и ПРБ е осъдена да заплати на И. Л. обезщетение за неимуществени вреди, в размер на още 15 000 лева (общо 50 000 лв.), произтекли от неоснователно повдигнато на И. С. Л. обвинение по ДП №26/2007 г. на Национална следствена служба, пр.пр. №1250/2007 г. на Софийска градска прокуратура за престъпление по чл.203, ал.1 във вр. с чл.202, ал.1, т.1, вр. чл. 201, вр. чл.20, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.308, ал.1 от НК, за което ищецът е признат за невинен и оправдан с влязла в сила присъда, постановена по н.о.х.д. № 1387/2018 г. на Пловдивски окръжен съд, ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение.

Ответникът по касационната жалба И. С. Л. в писмен отговор оспорва наличието на основани за допускане на касационно обжалване.

Касационната жалба e процесуално допустима: подадена е от надлежна страна в установения срок срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване и е редовна.

Въззивното решение е постановено след като с решение по гр.д. № 789/2024 г. на IV г.о. състав на ВКС е отменил първото въззивно решение поради необоснованост на изводите на въззивния съд за продължителността на наказателното производство и търпените от него неимуществени вреди, като не е било установено кога ищецът е бил привлечен както обвиняем по ДП по реда на чл.219 НПК и дали това е станало през 2007 г. както той твърди. Прието е, че в случая не е било изискано и приложено наказателното производство, водено срещу ищеца, което се е налагало и с оглед твърденията за неспазване на разумния срок за разглеждане на делото, в която хипотеза съгласно указанията, дадени в т.1 от посоченото тълкувателно решение съдът следва да обсъди и критериите по чл.2б,ал.2 от ЗОДОВ. Дадени са указания от ВКС при новото разглеждане на делото от въззивния съд да бъде изискано н.о.х.д. № 1387/2018 г. на ПОС ведно с досъдебното производство, след което съдът да съобрази точния период на воденото срещу ищеца наказателно производство, през който той е търпял неимуществени вреди, както и критериите по чл.2б,ал.2 от ЗОДОВ, както и да се произнесе относно датата на влизане в сила на оправдателната присъда спрямо ищеца, съобразявайки разпоредбата на чл.412,ал.2 от НПК и задължителните указания, дадени в ТР №5/21.05.2018 г. на ОСНК на ВКС по тълк.д. № 5/2017 г.

За да постанови решението в обжалваната част, въззивният съд е приел следното:

При новото разглеждане на делото въззивният съд е изпълнил точно дадените му указания.

Въззивният съд е установил и съобразил следните факти:

Обсъдил е процесуалните действия по посочените наказателни производства, свързани с обвиненията срещу И. Л., и е приел, че с привличането на ищеца Л. като обвиняем с постановление от 12.11.2007 г. той е узнал за образуваното срещу него наказателно производство за конкретно престъпно деяние и това е началният момент, от който той търпи неимуществени вреди от наказателното производство, приключило с оправдателна присъда. Въззивният съд е определил крайния момент на наказателното производство датата 22.06.2022 г., когато е изтекъл срокът за протест срещу определението за прекратяване на наказателно производство поради оттегляне от прокурор на протест срещу оправдателната част от присъда по н.о.х.д. № 1387/2018 г. на Пловд. ОС, което е имало за последица прекратяването на наказателното производство по тази част от делото от Пловд. АС.

Така въззивният съд е приел, че се установява, че наказателното производство против ищеца И. Л. е продължило от 12.11.2007 г. до 22.06.2022 г. или 14 години, 7 месеца и 10 дни.

През целия този период на ищеца Л. е била взета мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 1 000 лв., която е внесена

Въззивният съд е установил, че на ищеца Л. е била взета мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 1000 лв., която е внесена. Тя е приложена спрямо И. Л. в периода от 12.11.2007 г. до 15.05.2017 г. (когато е отменена) или за 9 години и 6 месеца

Въззивният съд е установил че в съдебната фаза на наказателното производство по н.о.х.д. № 3003/2010 г. са проведени 25 открити съдебни заседания (датите са посочени), като във всички с изключение на едно (на 13.04.2016 г., като е представен документ за лечение) подсъдимият И. Л. се е явявал лично. Разпитани са 29 свидетели и са приети 6 заключения на вещи лица. Делото е отлагано многократно поради основна причина неявяване на свидетели.

С присъда от 15.05.2017 г. окръжният съд е признал подсъдимия И. Л. за невиновен и го оправдава да е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинението. По протест на СГП е образувано в.н.о.х.д, по което с решение от 17.072018 г. .присъдата е отменена и делото е върнато за ново разглеждане. На 19.07.2018 г.е образувано н.о.х.д.1387 /2018 г. на Пловд. ОС, по което са проведени 26 съдебни заседания (датите са посочени), в които подсъдимият И. Л. се е явил лично, с изключение на две, когато е отсъствал по здравословни причини. Разпитани са 24 свидетели. С присъда от 13.09.2017 г. окръжният съд признава подсъдимия И. Л. за невиновен и го оправдава да е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинението. Тази присъда е влязла в сила на 22.06.2022 г.

От правна страна въззивният съд е направил следните изводи:

Въззивният съд е приел за установено, че ищецът И. Л. е търпял неимуществени вреди от воденото срещу него наказателно производство за престъпление, което е тежко по смисъла на чл.93,т.7 от НК - по чл.203,ал.1 вр.чл.202,ал.1,т.1,вр.чл.201,вр.чл.20,ал.4,вр.ал.1,вр.чл.308,ал.1 от НК, за което е оправдан, в периода от 14 години, 7 месеца и 10 дни. Следва да се отчете, че наложената му мярка за неотклонение е „Парична гаранция“ в размер на 1 000 лв., която не създава ограничения в служебните и социалните му контакти, която той е търпял обаче в един много дълъг период от 9 години и 6 месеца, без да са му били налагани други ограничителни мерки.

В наказателното производство е бил приет за разглеждане граждански иск за значителна сума - 3 460 487 лв., ведно със законна лихва от 30.12.2006 г., който е бил част от предмета на наказателното производство в периода от 6.04.2011 г. до 15.12.2015 г..

По наказателното дело при първото му разглеждане от окръжния съд са проведени 24 съдебни заседания с явяване на Л., което е обременило ежедневието му, отразило се е неблагоприятно на психическото му състояние и е било свързано с разход на време и средства. Постановена е била в хода на наказателното преследване една оправдателна присъда от окръжния съд, която е отменена от апелативния съд, след което делото е върнато на окръжния съд, като при второто му разглеждане от окръжния съд следва да се приеме, че интензитета на притесненията и страховете у подсъдимия Л. следва да е вече по-нисък с оглед постановеното веднъж оправдаване и отмяната на мярката за неотклонение. При второто разглеждане на делото от окръжния съд са проведени с участието на Л. 24 съдебни заседания, което също несъмнено се е отразило отрицателно на личния и социалния му живот и е било свързано отново със значителен разход на време, с притеснения по време на заседанията, както и с разход на средства. Безспорно е, че преди образуването на това наказателно производство и понастоящем ищецът не е осъждан. Безспорно е, че в хода на цялото производство Л. не се е признавал за виновен.

Несъмнено е, че провеждането на наказателното производство в период от 14 години, 7 месеца и 10 дни за тежко престъпление по чл.203,ал.1 от НК, за което е предвидено наказание лишаване от свобода от 10 до 20 години, като съдът съгласно чл.203,ал.2 от НК постановява и конфискация на цялото или на част от имуществото на виновния и го лишава от права по чл.37,ал.1,т.6 и 7 от НК, при което той е в опасност да остане без работа, е причинило на ищеца силен стрес и големи притеснения и го е обременило в емоционален, личен и професионален план. Относно твърдените от ищеца конкретни обстоятелства за претърпени неимуществени вреди вследствие воденото срещу него наказателно производство, ищецът е ангажирал и са събрани от окръжния съд гласни доказателства - показания на свидетелите И. Д. Б. и К. Д. Г., както и е представил с исковата молба като писмени доказателства и две психологически становища, изготвени от клиничен и детски психолог В. Т. на 18.02.2015 г. и на 26.09.2022 г., които съдържат данни за психологичното състояние на ищеца във връзка с воденото наказателно производство, но доколкото по делото не е ангажирана съдебна експертиза, а становищата имат характер на писмени свидетелства, но без лицето да е разпитано по делото като свидетел, те не могат да бъдат съобразени при определяне на вида и размера на търпените от ищеца Л. вреди.

Установява се от тези свидетелски показания, че ищецът е имал добро професионално и социално положение, като воденото срещу него наказателно производство се е отразило негативно на емоционалното му състояние, на отношенията му с колегите, на социалните му контакти, а също и на семейния му живот. И двамата свидетели имат впечатления, че заради делото съпругата му е имала притеснения и негативни настроения спрямо Л., което е влошило семейните отношения, а това от своя страна закономерно води до развод. Видно е от свидетелските показания, че наказателното производство не е довело до лишаване на ищеца от работа, но той е имал сериозни и основателни притеснения, че може да се стигне и до такава последица, съответно, до непреодолими финансови проблеми за него и семейството му, включително децата му, които притеснения са много обременителни. Не се твърди и не се установява за наказателното производство конкретно против ищеца Л. да е имало разгласа, то да е повлияло на социалните му връзки, той да е понесъл притеснения и неудобства от загуба на социално ниво и контакти с близки и познати, но от показанията е видно, че той самият поради изпитваните притеснения е ограничил контактите си. Не се установява преживяваният в хода на наказателното производство стрес да е дал негативно отражение върху здравословното състояние на ищеца. Не се нито твърди, нито установява от ищеца след приключването на наказателното производство да са налице хронични и трайни последици за неговото здраве. Ищецът И. Л. към 2007 г. е бил на 45 години, а през 2022 г. е бил на 60 години, като в този период несъмнено не е могъл да надгражда трудовата си кариера и кариерното си развитие поради обременеността от воденото наказателно дело и усилията, които е следвало да полага във връзка с него както при явяването пред съответните органи, така и емоционално за справяне с притесненията, неудобствата и финансовите разходи. Наказателното производство несъмнено се е отразило негативно във всички аспекти на живота му, влошило е значително качеството му на живот. Налице са били и други фактори, които са повлияли негативно върху психиката и начина му на живот, като свидетелите говорят за нападения срещу ищеца, но стресът от тях не омаловажава последиците, настъпили от воденото наказателно производство. Установено е следователно, че при воденето на наказателното производство на ищеца И. Л. са причинени болки и страдания с неимуществен характер със значителен интензитет и последици, за които вреди му се дължи обезщетение от Прокуратурата по реда на чл. 4 от ЗОДОВ във вр. с чл. 52 от ЗЗД, което следва да се определи с оглед обстоятелствата по случая в по-висок размер.

При определянето на размера на обезщетението следва да се отчете обстоятелството, че И. Л. е бил обвинен за тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т.7 от НК - помагачество относно деяние по чл. 203,ал.1 от НК, за което НК предвижда наказание лишаване от свобода от 10 до 20 години, като наказателното производство е продължило 14 години, 7 месеца и 10 дни, наложената му мярка за неотклонение е „Парична гаранция“ в размер на 1000 лв. в период от общо 9 години и 6 месеца, засегната е, но не необратимо неговата трудова реализация, начинът му на живот е в сериозна негативна степен променен - ограничени са били социалните му контакти, разбит е семейният му живот и поради нейното негативно отношение се е стигнало до развод със съпругата му, имал е затруднения относно средствата за издръжка, преживял е един много тежък период от живота си и е налице значително накърняване на личния му живот с оглед влошаване качеството му на живот като цяло, като засягането на емоционалния му статус е съществено и трудно преодолимо, стресът е дал отражение върху психичното му състояние, но не е довел до влошаване на му здравословно му състояние, няма трайни и продължаващи последици за здравето на ищеца. Съгласно указанията, дадени от ВКС с решението от 25.10.2024 г., и съобразно т.1 от ТР №1/27.11.2023 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2022 г., ОСГК, при претендираното от ищеца с исковата молба допълнително увеличаване на претърпените от него негативни последици поради неспазване на разумния срок за провеждане на наказателното производство по смисъла на ЕКПЧОС, следва на ищеца да се присъди обезщетение за неимуществени вреди, което да се определи глобално, след като сега съдът обсъди и критериите за нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, като изрично посочи каква част от глобално определеното обезщетение се отнася за тях. В случая срокът за провеждане на наказателното производство от общо 14 години, 7 месеца и 10 дни не може да се определи като разумен. При отчитане на конкретните обстоятелства, въз основа на които е повдигнато обвинението срещу ищеца Л., неговата несъмнено правна и фактическа сложност, обстоятелството, че е водено срещу три лица, коректното поведение на жалбоподателя, до забавеното правосъдие се е стигнало поради действията на останалите двама обвиняеми, които не са могли да бъдат открити за участие по делото пред съда при първото му разглеждане, както и на действията на властите при организацията и провеждането на производството, като следва да се отчете, че Прокуратурата е поддържала повдигнатото обвинение през целия период на водене на наказателното дело. Наказателното производство в досъдебната му фаза е продължило 2 години, 4 месеца и 18 дни, който срок с оглед спецификата на престъпленията, за които са обвинени тримата подсъдими, сам по себе си не е неразумен, но следва да се отчете, че в случая делото е внасяно в съда с обвинителен акт четири пъти, три пъти е връщано от съда на прокуратурата за отстраняване на нередовности, като при надлежно съобразяване с указанията на съда не е следвало да се стига до продължаване на тази фаза от наказателното производство във времето от 8.12.2009 г. (второто внасяне в съда на обвинителния акт) до 8.11.2010 г. (четвъртото внасяне на обвинителния акт в съда) или за около 1 година. Относно съдебната фаза следва да се отчете, че делото е било спряно без по него да са провеждани съдебни заседания във времето от 17.05.2011 г. до 22.04.2015 г. или за 4 години, като след подаването на молбата от пълномощници на подсъдими на 23.03.2015 г. са предприети процесуални действия, в резултат на които делото е възобновено на 15.12.2015 г., които процесуални действия обаче е могло и е следвало да бъдат предприети в по-ранен период и да бъде избягната липсата на провеждане на съдебно дирене за период от поне 3 години и половина, която липса обаче е налице във времето от 17.05.2011 г. до 15.12.2015 г., поради което следва да се приеме, че е налице забава в производството поради това спиране за 3 години и половина. След възобновяването на делото би следвало да се приеме, че при добра организация е следвало производството да се проведе в рамките на около 4 години като разумен срок, а тя е продължила 7 и половина години в повече от това, който срок от 3 и половина години в повече се явява неразумен. При обща продължителност на наказателното производство от 14 години, 7 месеца и 10 дни е налице забава в провеждането на двете му фази (досъдебна и съдебна) следователно от около 8 години при разумен срок от около 6 години и половина. Преценявайки така установените обстоятелства, както и предвид социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната към периода на причиняване на неимуществените вреди от незаконното наказателно преследване срещу ищеца в периода 12.11.2007 г.-22.06.2022 г. и поради неразумно дългия срок на наказателното преследване, съдебният състав на въззивния съд намира, че размерът на справедливото по смисъла на чл.52 от ЗЗД глобално обезщетение по чл.2,ал.1,т.3,предл.1 от ЗОДОВ във вр. с чл.6,§1 от ЕКЗПЧ, което да е адекватно за репариране на тези неимуществени вреди, възлиза на сумата 50 000 лв., от която 35 000 лв. за репариране на вредите от незаконно повдигнатото обвинение и 15 000 лв. за обезщетяване на вредите от неспазване на разумния срок за разглеждане на делото.

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:

В касационната жалба и в изложението на основания за допускане на касационно обжалване са изложени доводи, че определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди е прекомерно завишен поради това, че въззивният съд не е съобразил релевантни за това обстоятелства, включително стандарта на живот и размера на месечната работна заплата за процесния период, че няма основание да се ангажира отговорността на ПРБ за предявения в наказателното производство граждански иск и че ищецът не твърди да е претърпял негативни преживявания от това.

Излагат се доводи за неправилност на първото касационно решение, с което е влошено положението на жалбоподателя ПРБ, по които обаче настоящият съдебен състав не е компетентен да се произнася, тъй като не извършва проверка на това решение на ВКС.

Доводите са наведени и в изложението на основания за допускане на касационно обжалване.

Във връзка с тези доводи Прокуратурата на РБ поставя следните правни въпроси, за които се твърди, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС (посочени са решения и тълкувателни решения), а последният въпрос има значение и за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК:

1. Длъжен ли е съдът да вземе предвид при определяне на обезщетението икономическия растеж, стандарта на живот и средностатистическите показатели на доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането?

2. При определяне на дължимото обезщетение от съда, част от доказаните неимуществени вреди ли е по смисъла на чл.2 ал.1, т.З от ЗОДОВ обстоятелството, че в наказателното производство е предявения от юридическо лице граждански иск срещу ищеца, по който наказателният съд не се е произнесъл по същество?

3. Длъжен ли е ПАС (въззивният съд)да обсъди в конкретика всички правно-релевантни факти, от които произтича спорното право, както и да изложи мотиви за причинно - следствената връзка между незаконното обвинение и настъпилите вреди? При липса на доказана причинно - следствена връзка изключва ли се отговорността на държавата?

4. Длъжен ли е съдът при определяне на периода, за който се дължи обезщетение за твърдените неимуществени вреди да съобрази влизането в сила на оправдателната присъда за ищеца с ТР № 5/21.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2017 г., ОСНК и с удостоверените в присъдата обстоятелства, за влизането в сила за кое лице са и за кои престъпления е? ПРБ твърди, че този въпрос е разрешен в противоречие с ТР № 5/21.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2017 г., ОСНК.

5. Допустимо ли е нарушаване на разпоредбата на чл.271, ал.1 от ГПК в името на постановяване на правилно от материално правна гледна точка решение? Приложима ли е нормата на чл.271, ал.1 от ГПК за касационния съд и при нарушаването и в резултат на което са дадени указания за изпълнение на апелативния съд, основание ли е за отмяна на въззивното съдебно решение? Допустимо ли е събиране служебно на непоискани доказателства?

По поставените въпроси настоящият съдебен състав намира следното:

Както е посочено за мотивите му, при съобразяване на множеството конкретни факти, които имат значение за определяне на размера на обезщетението, въззивният съд е съобразил и социално-икономическите (обществено-икономическите) условия и стандарта на живот в страната към периода на причиняване на неимуществените вреди от незаконното наказателно преследване срещу ищеца в периода 12.11.2007 г.-22.06.2022 г. (и към неразумно дългия срок на наказателното преследване, който се включва в него). Въпросът е обуславящ, но не е разрешен както се твърди.

Както беше посочено въззивният съд е обсъдил извършените в наказателното производство процесуални действия, между които и предявения от юридическо лице граждански иск срещу ищеца, но е присъдил обезщетение за вредите, причинени от незаконното обвинение и от забавеното правосъдие (от неспазването на разумния срок за разглеждане на делото). Въпросът не е обуславящ определения размер на обезщетението.

Видно от изложеното за мотивите му, въззивният съд е обсъдил правнорелевантните факти, които имат значение за присъждането на обезщетение на ищеца за претърпените от него неимуществени вреди, включително и за наличието на причинно-следствената връзка между незаконното обвинение и забавеното правосъдие и настъпилите вреди и за определяне на размера на дължимото обезщетение. Въпросът е обуславящ, но не е разрешен както се твърди.

Видно от изложеното за мотивите му, въззивният съд е определил периода на продължителността на наказателното производство против ищеца (неговия начален и краен момент), включително влизането в сила на оправдателната присъда за ищеца по повдигнатото обвинение, чиято правна квалификация е посочена. Крайната дата не е определена по-късно от приетото с ТР № 5/21.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2017 г., ОСНК (не е прието във вреда на ПРБ, че наказателното производство е продължило по-дълго от приетото в тълкувателното решение). Тук може да се добави и че установената дата на влязлата в сила присъда е факт с правно значение и поставеният за нея въпрос не е правен, а фактически.

Последният въпрос не е обуславящ. Той е свързан с оплакванията на ПРБ срещу първото решение на ВКС по гр.д. № 789/2024 г. на IV г.о. (за което ПРБ твърди, че е влошило положението му като касационен жалбоподател). Както беше посочено по-горе настоящият съдебен състав не е компетентен да извършва проверка на това решение на ВКС, нито дори да изразява становище по него.

От изложеното настоящият състав приема, че не са осъществени основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по поставените от жалбоподателя правни въпроси.

С оглед изхода от това производство Прокуратурата на Република България няма право на разноски. Ответникът претендира разноски за всички съдебни инстанции, но с отговора си на касационната жалба не е представил списък на разноски, нито доказателства за направени разноски, поради което и той няма право на разноски.

Воден от изложеното съдът