Определение № 4611 от 15.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3120/2024 г.

Производството е по чл. 123 от ГПК. Образувано е по молба на „Образцов вход“ ЕООД, ЕИК 203412527, представлявано от управителя Г. В. С., чрез процесуален представител адв. П. Д. обективираща искане на основание разпореждане № 107726/30.07.2024г. постановено по ч.гр.д. № 43258/2024г. по описа на СРС, Върховният касационен съд да определи компетентен съд по делото. На 22.07.2024г. молителят сезирал СРС със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника А. Х. Ц. с ЕГН [ЕГН] и с адрес: [населено място], [улица], комплекс „Мирамонте“, сграда С5, ап. 8 на описано парично вземане, произтичащо от неплатени месечни вноски за фонд „Ремонт“, такса управление и режийни разходи на етажната собственост дължими за ап. 8 в описаната сграда за периода 01.03.2024г. до 08.07.2024г., подробно описани по основание, период и размер в т. 14 от заявлението – задължение произтичащо от взето решение по т. 5 от Протокол от проведено ОС на ЕС от 27.09.2022г. По подаденото заявление е образувано ч.гр.д. № 43258/2024г. по описа на СРС. С разпореждане от 30.07.2021г. съдът указал на заявителя да подаде молба по чл. 123 от ГПК до ВКС чрез сезирания съд за определяне на компетентен съд по делото в тридневен срок от съобщението. В изпълнение на даденото указание, заявителят подал молба по чл. 123 от ГПК на 06.08.2024г. С определение от 09.08.2024г. СРС прекратил образуваното пред него производство и изпратил делото на ВКС на основание чл. 123 от ГПК. В мотивите на този акт сезираният съд посочил, че съгласно действащата към момента редакция на чл. 411, ал. 1 от ГПК /ДВ, бр. 11 от 2023г., в сила от 01.07.2024г./, заявлението за издаване на заповед за изпълнение се разглежда от районен съдия, определен съобразно чл. 9, ал. 3 от ЗСВ. Съгласно текста на чл. 9, ал. 3 /Нова – ДВ, бр. 11 от 2023г., в сила от 1.07.2024г./ заявленията за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на заявленията по чл. 417, ал. 1, т. 3, 6 и 10 от ГПК, се разпределят централизирано на принципа на случайния подбор между всички районни съдии в страната, които са определени да разглеждат такива дела съгласно действащите в отделните съдилища правила за разпределение на принципа за случаен избор между всички съдилища. Посочил, че за образуваните след 01.07.2024г. дела принципът в чл. 9, ал. 3, изр. 1 от ГПК не се изпълнява, тъй като няма изграден такъв модул в ЕИСС за централизирано разпределение, а това създава трудности за определяне на компетентния съд, тъй като съгласно редакцията на чл. 411, ал. 1 от ГПК, заявлението се разглежда от съда, определен от тази система. Доколкото не се спазва действащата редакция на закона, а отменената такава, образуваното дело е разпределено на съд, който не е компетентен. Обосновал необходимост ВКС да отговори на следните въпроси: 1/ Кой е компетентният съд в заповедното производство, при липса на фактическа система /обективна невъзможност/ за централизирано разпределение на дела по чл. 9, ал. 3 от ЗСВ вр. чл. 411, ал. 1 от ГПК? 2/ Дали заявителят в заповедното производство може да се позове на чл. 123 от ГПК и да иска определяне на компетентен съд по чл. 411, ал. 1 ГПК /ДВ, бр. 11 от 2023г., в сила от 1.07.2024г./? 3/ Дали правилата на общата подсъдност по ГПК в исковото производство са приложими и в заповедното производство, т.е. компетентен да разгледа заявлението по чл. 410 и чл. 417 от ГПК е съдът по постоянния адрес или седалище на длъжника /чл. 105 от ГПК/, а при потребител – при настоящия му адрес /чл. 113 от ГПК/, както и как се определя компетентността на съда по заявлението по чл. 410, ал. 1, т. 2 от ГПК? Доколкото в случая заявителят е подал молба по чл. 123 от ГПК приел, че образуваното пред него производство следва да се прекрати и делото да се изпрати на ВКС, който да отговори на поставените въпроси. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Разпоредбата на чл. 123 от ГПК урежда определяне на подсъдност от Върховен касационен съд и гласи следното: „Когато по правилата на тази глава не може да бъде определен компетентният съд, по искане на страната Върховният касационен съд в закрито заседание определя съда, пред който трябва да се предяви искът“. Приложението й съответно се предпоставя от невъзможност компетентният съд да се определи по действащите правила на Глава Дванадесета от ГПК и направено искане на страната преди предявяване на иска пред някой съд, Върховният касационният съд да определи пред кой съд да предяви иска си. В случая към момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК пред СРС – 22.07.2024г. установената от закона специална компетентност в заповедното производство е била фактически неизпълнима поради липса на модул за централизирано разпределение на дела по чл. 9, ал. 3 от ЗСВ вр. чл. 411, ал. 1 от ГПК. Определянето на компетентния съд по спора е свързано с местната подсъдност на заявленията по чл. 411, ал. 1 от ГПК с оглед редакцията на закона в ДВ, бр. 11 от 2023г., в сила от 01.07.2024г. Въпросът е решен с § 2 на ЗИД на ГПК /Обн. ДВ, бр. 67 от 09.08.2024г./, предвиждащ изменение в § 25 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс /ДВ, бр. 11 от 2023г./, който след изменението гласи, че законът влиза в сила от 1 юли 2025г. А съгласно § 24 от ПЗР на ЗИДГПК /Oбн., ДВ, бр. 11 от 2.02.2023г., в сила от 1.07.2025г. - изм., бр. 67 от 9.08.2024г./ по дела, образувани до влизането в сила на закона, се прилагат досегашните правила. При запазено действие на чл. 411 от ГПК, заявлението се подава до районния съд по постоянния адрес или седалището на длъжника, който в три дневен срок извършва проверка на местната подсъдност. Заявление срещу потребител се подава до съда, в чийто район се намира настоящия му адрес, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. Установено е от справка за адресна регистрация, че както настоящият така и постоянен адрес на длъжника са в [населено място], поради което компетентен да се произнесе по подаденото заявление е Районен съд – София. Наличието на уредена от закона местна подсъдност на заявлението по чл. 422, ал. 1 от ГПК изключва определянето на подсъдност от Върховния касационен съд по реда на чл. 123 от ГПК. На това основание подадената молба е неоснователна и следва да се остави без уважение. Делото следва да се върне на СРС с указание за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на заявлението. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение