Определение от 29.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4349/2025 г.
ВАСТрето отделение29.04.2025 г.докладчик Любка Петрова
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ искането на инж. Т. Й. Т. град София, за спиране действието на §1 на ПМС №20/31.03.2025 г. за изменение на Тарифата за таксите, които се събират за преминаване и ползване на Републиканската пътна мрежа. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд, петчленен състав. Вярно с оригинала, Председател: /п/ МАРИО ДИМИТРОВ Членове: /п/ ИВАН РАДЕНКОВ /п/ ЛЮБКА ПЕТРОВА
Мотиви
Производството по реда на чл. 190 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Делото е образувано по реда на чл. 185 и сл. от АПК, по жалба на инж. Т. Й. Т. град София, срещу §1 на ПМС №20/31.03.2025 г. за изменение на Тарифата за таксите, които се събират за преминаване и ползване на Републиканската пътна мрежа. С него се изменя чл. 24 от Тарифата, касаеща пътните превозни средства /ППС/ по чл. 10а, ал. 7 и 7а от Закона за пътищата. В жалбата се съдържа особено искане по реда на чл. 190 от АПК за спиране на действието на обжалваната разпоредба на подзаконовия нормативен акт. Искането на лицето е мотивирано със значението на промяната във винетните такси за българското общество и добавянето към инфлацията и на тази компонента, която допълнително завишава съществуващите разходи за пътни такси с над 11% на годишна база. Повишението на инфлацията в България според жалбоподателя може да повлияе негативно и на декларирания национален приоритет за присъединяване на Република България към Еврозоната. Издателят на оспорения акт – Министерски съвет е изпратил административната преписка, но не е представил нито становище по жалбата, нито по направеното в нея искане за спиране, въпреки че жалбата му е била връчена своевременно. Съдът намира искането за спиране на действието на оспорения нормативен административен акт за процесуално допустимо, подадено от лице, което има правен интерес от оспорването. След като го разгледа по същество, Върховният административен съд, Трето отделение, го намери за неоснователно по следните съображения: Съгласно чл. 190, ал. 1 от АПК оспорването не спира действието на подзаконовия нормативен акт, освен ако съдът постанови друго. Законодателната преценка за налагащо се незабавно действие на подзаконов нормативен акт е продиктувана от презумпция за особена важност и значимост на обществените отношения, предмет на акта и необходимостта от тяхната своевременната регламентация. В хипотезата на чл. 190, ал. 1, предл. 2 от АПК съдът може да постанови друго, ако са налице основанията по чл. 166, ал. 2 от АПК, приложими субсидиарно по силата на чл. 196 от АПК: изпълнението би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Видът и размерът на евентуалните вреди, които могат да бъдат претърпени, подлежат на доказване от лицето, което прави искането. Необходимо е да се установи пряка причинна зависимост между действието на предписаните общи правила за поведение и вероятността от настъпване на реални вредоносни последици за оспорващия. В искането за спиране се твърди, че действието на акта ще нанесе значителни и трудно поправими вреди на българското общество и добавянето към инфлацията и на тази компонента, която допълнително завишава съществуващите разходи за пътни такси с над 11% на годишна база. Повишението на инфлацията в България според жалбоподателя може да повлияе негативно и на декларирания национален приоритет за присъединяване на Република България към Еврозоната. Настоящият състав намира, че искането не е мотивирано и подкрепено с доказателства. Налице са само предположения, които не противопоставят подлежащ на незабавна и приоритетна защита обществен интерес, който при издаването на оспорения подзаконов нормативен акт да не е бил съобразен. В административната преписка се съдържа финансова обосновка, утвърдена от министъра на финансите, в която се анализират мотивите и целите на внесения проект за акт. Изрично е преценена и посочена липсата на въздействие върху държавния бюджет. Поради липсата на други доказателства, ангажирани от жалбоподателя, опровергаващи наличните по преписката, съдът не може да направи извод за съществуването на друг значим личен или обществен интерес, който да е от категорията на този, съдържащ се в оспорения нормативен акт, а именно осигуряване на устойчиво финансиране на пътния сектор. При липса на основание по чл. 166, ал. 2 във вр. с ал. 4 от АПК, във вр. с чл. 190 и чл. 196 от АПК, искането за спиране следва да бъде отхвърлено като неоснователно. По изложените съображения Върховният административен съд, Трето отделение,
Цитирани разпоредби
11- чл. 190
- чл. 166, ал. 2 АПК
- чл. 185 АПК
- чл. 190, ал. 1 АПК
- чл. 190 АПК
- чл. 196 АПК
- чл. 1
- чл. 10, ал. 7
- чл. 166, ал. 2
- чл. 190, ал. 1
- чл. 24