Определение № 64 от 17.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 56/2011 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от П. Г. Г.- П. и М. Л. Г. против определение № 1 от 03.01.2011 г. по в.ч.гр.д. № 1005/2010 г. по описа на Б. окръжен съд. С него е отменено разпореждане № 2725 от 17.08.2010 г. по гр.д. № 324/08 г. на Районен съд- Гоце Делчев в частта, с която е върната на ищеца К. С. Т. исковата молба и е прекратено производството по отношение на ответниците М. Л. Г., П. Г. Г.- П. и Б. Г. Г. и делото е върнато в отменената част на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него. В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната касационна жалба, взе предвид следното: Съгласно чл. 274, ал.3 ГПК на касационно обжалване пред ВКС подлежат две групи определения: въззивни определения, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по- нататъшното развитие на делото и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Обжалваното въззивно определение не попада в категорията на визираните в чл. 274, ал.3, т.1 и 2 ГПК. С него не се препятствува по - нататъшното развитие на делото, а се възстановява се висящността му пред първоинстанционния съд. От друга страна, с обжалваното определение не се дава разрешение по същество на друго самостоятелно съдебно производство, различно от исковото, нито се прекратява такова производство. По тези съображения частната касационна жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Водим от гореизложеното съдът