Определение № 293 от 06.07.2016 г. на ВКС по т. д. № 1472/2016 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1-во ГПК. Образувано е по частната жалба с вх. № 2679/18.ІV.2016 г. на [фирма]-София, подадена чрез процесуалния му представител по пълномощие от АК-В. против определение № 214 на Варненския апелативен съд, ТК, ІІ-ри с-в, от 29.ІІІ.2016 г., постановено по ч. т. д. № 603/2015 г., с което е била оставена без разглеждане жалба на този търговец от 25.V.2015 г. срещу действията на синдика на [фирма] (в несъстоятелност)-гр. Д., изразяващи се в извършени на датите 13 и 15 май 2015 г. продажби на имущество от патримониума на последното по реда на чл.чл. 717 а – 717 е ТЗ. С него частното пр-во пред Варненския апелативен съд е било прекратено с изричното посочване, че този съдебен акт „подлежи на обжалване пред ВКС на РБ с частна жалба в 1-седмичен срок от връчването му на страните”. Поддържайки общо оплакване за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното прекратително определение, търговецът частен жалбоподател претендира отменяването му и „връщане на делото за ново разглеждане от друг състав”. По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответният по частната жалба И. Т. Б., действащ като синдик на [фирма] (в несъстоятелност)-гр. Д., област В., писмено е възразил както по допустимостта, така и по основателността й, претендирайки за потвърждаване на атакуваното с нея определение на Варненския апелативен съд. Във връзка с първото си възражение синдикът поддържа, че въззивната инстанция изрично била посочила във финалната част от диспозитива на това определение, че то „е окончателно и не подлежи на обжалване”. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от формална страна в частното въззивно производство пред Варненския апелативен съд срещу определение за неговото прекратяване, настоящата частна жалба на [фирма]-София ще следва да се преценява като процесуално допустима. Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна. Главното съображение на Варненския апелативен съд, за да остави частната жалба на софийското [фирма] без разглеждане, е било, че макар тя да е постъпила в срок и да е насочена срещу съдебен акт, „който принципно подлежи на обжалване”, подаването й в случая е извършено от нелегитимирано да атакува действията на синдика лице. Допълнителният аргумент за недопустимост на частното производство, основаван върху разпоредбите на чл. 717 л, ал. 4 ТЗ-във вр. 435, ал. 4 ГПК, е изведен от въззивния съд от установеният пред него - след проведеното събиране на гласни доказателства - отрицателен факт за липса на упражнявано от търговеца настоящ частен жалбоподател владение върху движимите вещи, предмет на извършените от синдика продажби по реда на чл.чл. 717 а – 717 е ТЗ към всяка от датите 13 и 15 май 2015 г. Вторият от тези два решаващи правни извода на Варненския апелативен съд е правилен /законосъобразен/ и затова ще следва да бъде споделен. Съгласно разпоредбата на чл. 717 к ТЗ, отнасяща се до придобиване и, относимото към процесния случай, „оспорване на собствеността”, купувачът на движими вещи става техен собственик, независимо от това дали са принадлежали на длъжника, а предишният собственик има право да получи цената, ако тя не е изплатена, а ако тя е била изплатена, той има право да иска от кредиторите и от длъжника това, което те са получили по разпределението. Отправянето на такова искане до съда по чл. 613 ТЗ за получаване на цената, ако тя не е изплатена, или съответно до кредиторите и/или до длъжника, в хипотезата когато същата е била вече изплатена, не се предпоставя от необходимост за атакуване действията на синдика по продажбата, извършена по реда на чл. 717а – 717е ТЗ, поради което законодателят не е предвидил и съответен процесуален ред за това. Съгласно чл. 717з, ал. 3 ТЗ, постановлението за възлагане издадено от съда по чл. 613 ТЗ, може да се обжалва пред апелативния съд от участвалите в търга и от длъжника, поради което правилно е приетото в заключение с атакуваното определение, че настоящият частен жалбоподател не е лице, легитимирано да атакува извършената по горепосочения ред продажба. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение