Определение № 340 от 28.09.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2585/2020 г.

Производството е по чл.274 ал.2 изр.1 пр.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Министерство на финансите срещу определение на Софийски апелативен съд № 1597 от 02.07.2020 г. по гр.д.№ 734/ 2020 г., с което е отменено постановеното по делото предходно определение от 11.06.2020 г за даване на ход по същество, след което е върната подадената от частния жалбоподател въззивна жалба срещу решение на Софийски градски съд по гр.д.№ 4709/ 2016 г. и е прекратено производството по делото. Жалбоподателят поддържа, че неправилно съдът счел жалбата му за недопустима, тъй като той бил конституиран като ответник в първоинстанционното производство и то се развило при неговото участие. Независимо от наличието или липсата на произнасяне по предявените срещу него искове, страната в производството била легитимирана да обжалва постановените в него окончателни актове и подадената жалба следвало да бъде разгледана по същество. Поради това моли въззивното определение да бъде отменено и подадената въззивна жалба да бъде разгледана по същество. Ответните по частната жалба страни – Министерство на регионалното развитие и благоустройството и СД „Медичи – Т. с-ие”, [населено място] – не вземат становище. Частната жалба е допустима, а разгледана по същество – и основателна. Основното производство е образувано по искова молба на СД „Медичи – Т. с-ие”, [населено място] против Министерство на регионалното развитие и благоустройството и областен управител на област С., предявени са осъдителни искове за парични вземания. Пред първоинстанционния Софийски градски съд въз основа на исковата молба е образувано гр.д.№ 4709/ 2016 г. С разпореждане от 31.10.2014 г. този съд конституирал по молба на ищеца Министерство на финансите като ответник по делото, а с определение от 17.08.2017 г. прекратил производството по предявените срещу областния управител искове. С решение от 08.11.2019 г. първоинстанционният съд уважил предявения иск по отношение на държавата, представлявана от министъра на финансите. Препис от решението е връчен на частния жалбоподател, който подал въззивна жалба, по която е образувано гр.д.№ 734/ 2020 г. по описа на Софийски апелативен съд. Въззивният съд провел открито съдебно заседание на 11.06.2020 г. и обявил делото за решаване, но с обжалваното в настоящето производство определение от 02.07.2020 г. отменил протоколното си определение за даване на ход по същество, след което върнал подадената от частния жалбоподател въззивна жалба. Съдът се мотивирал, че Министерство на финансите е различен от държавата субект, който не е адресат на диспозитива на първоинстанционното решение и затова няма право да го обжалва. Изводът на съда е неправилен. Съгласно чл.31 ал.1 ГПК, при липса на друга разпоредба в закон, държавата се представлява пред съдилищата от министъра на финансите. Това е само една от възможните форми на представителство на държавата, тъй като специални закони уреждат, а и съдебната практика допуска, държавата да участва в съдебното производство чрез процесуални субституенти. Когато държавата участва в съдебно производство чрез процесуален субституент, тя не става страна по делото (каквато тя е, когато законният й представител действа от нейно име), но е обвързана от постановеното решение, като да е била страна. Конституирането на процесуалния субституент като главна страна по делото, която извършва процесуалните действия от свое име, изключва възможността носителят на задължението (в случая държавата) да вземе участие в процеса като главна страна – в това е смисълът на процесуалната суброгация и разпростирането на действието на съдебното решение (решение № 71/ 06.04.2020 г. по гр.д. № 3804/ 2019 г., ІV г.о.). Затова в настоящето производство държавата не може да същевременно участва и като главна страна, представлявана от министъра на финансите, и чрез свой орган (Министерство на финансите) като процесуален субституент. Тя участва само като главна страна и именно поради това държавата е осъдена с първоинстанционното решение като задължено по спорното правоотношение лице. Надлежното й представителство по делото чрез министъра на финансите е осигурено, като за съществото на спора е без значение как са оформяни писмено процесуалните действия на съда и страните. Министърът на финансите, като представител на държавата, е уведомен за постановеното срещу тази страна осъдително решение, упражнил е правото си да го обжалва и няма основания жалбата му да бъде счетена за недопустима. Въззивната жалба подлежи на разглеждане по същество, а доколкото в обжалваното определение е направен противоположен извод, то следва да бъде отменено. По изложените съображения Върховният касационен съд