Определение № 2964 от 22.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 2033/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Е. Г. Р. от [населено място] против определение № 1715 от 26.06.2025 г. по ч. гр. д. № 1647/2025 г. на Софийски апелативен съд, 3-ти търговски състав, с което, след обезсилване на определение № 9173 от 13.05.2025г. по гр. д. № 2116/2025 г. на Софийски градски съд, ГО, I-10 състав, е оставена без разглеждане подадената от настоящия частен касатор молба за замяна на паричната гаранция от 6000 лв., при която е допуснато обезпечението на предявените от него искове по чл. 439 ГПК, с учредяване на ипотека по реда на чл. 180, ал. 1 ЗЗД на описания в молбата недвижим имот. По съображения в частната касационна жалба се иска отмяна на обжалваното определение като неправилно. Ответникът по частната касационна жалба – „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, [населено място] – не заявява становище по същата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално недопустима. Въззивното определение не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК, такива са само определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Определението, с което въззивният съд се е произнесъл по законосъобразността на постановеното от Софийски градски съд определение, като в качеството си на съд по съществото на спора е преценил първоинстанционния акт за недопустим и е оставил без разглеждане молбата за замяна на паричната гаранция с учредяване на ипотека, не прегражда развитието на делото и следователно не попада в хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Това определение не е от категорията и на определенията по чл. 274, ал. 3, т. 2, с които „се дава разрешение по същество на други производства”. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 5/2015 от 12.07.2018 г. на ОСГТК на ВКС, такива са определенията, с които съдът се произнася по молба за защита и съдействие на лично или имуществено право в самостоятелно производство с обособен предмет, което се развива извън или в рамките на исковия процес и няма привременен характер. Обжалваният акт не отговаря на тези изисквания, доколкото има привременен характер, а освен това не се преклудира правото на страната да заяви своето искане повторно в хода на производството и съответно да бъде разгледано от съда във всяко положение на делото. В този смисъл са разясненията, дадени в мотивите към Тълкувателно решение № 1/2010 от 21.07.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение