Определение № 187 от 01.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3712/2021 г.

Производството е по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. С определение № 60331 от 13.12.2021 г. е допусната до разглеждане молбата на „Е. системс“ Е. за отмяна на влязло в сила решение № 201 /21.07.2021 г. по ч.гр.д. № 7114 /2021 г. на Софийски градски съд, постановено в производство по чл.435-чл.438 ГПК, с което е оставена без уважение подадената от него като ипотекарен длъжник жалба срещу разпореждане, с което ЧСИ е отказала да прекрати или спре производството по изпълнително дело и съдът е оставил без уважение искането на „Е. системс“ Е. по чл.438 ГПК за спиране на изпълнителното дело. Ответникът по молбата за отмяна „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД оспорва допустимостта и основателността на молбата. По делото е проведено открито съдебно заседание на 26.01.2022 г., в което е даден ход на устните състезания и делото е обявено за решаване. При нова проверка на допустимостта на молбата за отмяна настоящият съдебен състав намира, че с допускането на молбата за отмяна до разглеждане по същество е допуснал грешка, тъй като съгласно приетото с т.3 от ТР № 7 /31.07.2017 г. по т.д. № 7 /2014 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че решенията на окръжния съд, постановени по жалби срещу действията на съдебния изпълнител, не подлежат на отмяна по реда на глава 24 ГПК. Случаят е точно такъв, а съгласно чл.130, ал.2 ЗСВ тълкувателните решения са задължителни за съдилищата, поради което разрешението, прието с тълкувателното решение, следва да бъде приложено от настоящия съдебен състав без да могат да бъдат излагани различни мотиви за допустимостта на молбата. От изложеното следва крайният извод на настоящия състав, че подадената молба за отмяна е недопустима и като такава трябва да бъде оставена без разглеждане по същество, а образуваното въз основа на нея производство да бъде прекратено след като определението, с което е даден ход по същество, бъде отменено. С оглед изхода от това производство молителят няма право на разноски, а искането на ответната страна за осъждане на молителя да и заплати юрисконсултско възнаграждение е основателно и следва да бъде уважено за сумата 300 лева съгласно чл.9 от НМРАВ. Воден от изложеното съдът