Определение № 2406 от 16.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4159/2023 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр.1 вр. чл.248, ал.3, изр.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Хълмие А. Е., Хава Р. Р., М. Р. М. и Шериф Р. М., чрез адв. Я. срещу определение № 464/22.06.2023 г., постановено от Апелативен съд В. по в.т.д. № 557/2023 г., с което е изменено на основание чл.248, ал.1 ГПК постановеното по делото решение № 113 от 06.04.2023 г. в частта за разноските, като настоящите жалбоподатели са осъдени да заплатят на [община] сторените разноски в производството, а именно: 2 600 лв. – държавна такса по въззивната жалба и 4 000 лв. - адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция, на основание чл.78, ал.4 вр. ал.5 ГПК. Жалбоподателите поддържат, че определението е неправилно, с доводи, че защитата на всеки един от ответниците ползва и останалите ответници, поради което съдът не следва да определя разноски на всеки от тях както при самостоятелно водене на делото. Аргументите са обвързани с тезата на жалбоподателите – ищци в главното производство, че ответниците отговарят солидарно. Насрещната страна по частната жалба – [община], чрез адв. К. е заявила становище за неоснователност на изложените в нея доводи за неправилност на определението, постановено по реда на чл.248 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след преценка на данните по делото, доводите на жалбоподателя и възраженията на насрещната страна приема следното: Настоящото производство е образувано по частна жалба срещу определение на въззивен съд, с което е изменено на основание чл.248 ГПК постановеното от него въззивно решение в частта за разноските, т.е. жалбата няма характер на частна касационна жалба по смисъла на чл.274, ал.3 ГПК, а е частна жалба, която се разглежда по реда на чл.274, ал.2, изр.1 ГПК, вр. чл.248, ал.3, изр.2 ГПК, поради което искането за допускане на касационно обжалване на определението по формулирания въпрос на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК е неотносимо към това производство. Частната жалба е процесуално допустима - подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по арг. от чл.248, ал.3, изр. 2 ГПК. С обжалваното определение въззивният съд е изменил на основание чл.248, ал.1 ГПК постановеното по делото решение в частта за разноските, като е присъдил сторените от евентуалния ответник [община] разноски за държавна такса за въззивната му жалба и за адвокатско възнаграждение за производството пред въззивната инстанции, на основание чл.78, ал.4 вр. ал.5 ГПК. За да стори това, въззивният съд е приел, че отговорността за разноски по чл.78 ГПК е подчинена на решаващите изводи на съда по спора. В случая се претендират разноски от ответник по субективно съединен евентуален иск, който не е разгледан по същество от въззивния съд и е оставен без разглеждане, като по същество този резултат се приравнява на прекратяване на производството по делото спрямо този ответник съгласно чл.78, ал.4 ГПК. Доколкото този ответник е участвал в производството и е сторил разноски за същото, той има право на сторените такива, в какъвто смисъл е и трайната съдебна практика на ВКС относно правото на евентуалния ответник на разноски. Оставянето без разглеждане на евентуалния иск заличава с обратна сила последиците от неговото предявяване, т.е. има същите последици каквито има и прекратяването на исковото производство. Посочено е, че правото на разноски за ответника не е обвързано с наличието на конкретно основание, послужило за прекратяване на производството по иска /оттегляне, отказ и др./, а единствено с действителното заплащане на такси и възнаграждения от страната по делото. По евентуално субективно съединяване на искове събирането и проверката на доказателствата, както и всички процесуални действия по главния и евентуалния иск се осъществяват в едно производство и без последователност или разграничение във времето. Евентуалният ответник, като участник в производството, извършва процесуални действия, по които заплаща разноски, включително и за защита от адвокат и в този смисъл процесуалните му права са приравнени с тези на ответника, по отношение на когото производството по делото е прекратено. По същество, въззивният съд е приел, че предявените искове срещу [община] са произнесе при липса на сбъдване на процесуалното условие за разглеждането им по същество, поради което е обезсилил решението на първата инстанция в тази част и е оставил исковете без разглеждане, като този резултат е вследствие на основателните оплаквания във въззивната му жалба, което я прави основателна. Сторените от евентуалния ответник разноски са установени с представен списък по чл.80 ГПК пред въззивния съд. За основателно е прието направеното от процесуалния представител на ищците възражение за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, поради което съдът е намалил същото до размер от 4 000 лв. Обжалваното определение на Апелативен съд В. е правилно по следните съображения: Неоснователни са оплакванията в частната жалба, че на евентуалния ответник по исковете – [община] не се дължат разноски, тъй като доводите в тази насока са обусловени от неправилното становище на жалбоподателите, че този ответник отговаря солидарно с останалите ответници в производството и съответно осъществява своята защита в общ интерес на всички ответници. Ето защо и цитираната в частната жалба практика на ВКС е неотносима за настоящия случай, при който ответникът [община] отговаря по предявените искове не в качеството си на солидарен длъжник и съответно не защитава общ материален интерес с останалите ответници, а отговаря самостоятелно по исковете в качеството си на евентуален ответник. Произнасянето на въззивния съд е съобразено с разрешението, дадено в трайната практика на ВКС, постановена по реда на чл.274, ал.3 ГПК, че по реда на чл.78, ал.4 ГПК право на разноски има и ответникът по евентуално субективно съединен иск в случай на уважаване на главния иск и оставяне без разглеждане на евентуалния иск. По изложените съображения обжалваното определение се явява правилно, поради което следва да бъде потвърдено. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,