Определение № 2463 от 25.08.2026 г. на ВКС по т. д. № 1532/2025 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила е по делото молба с вх. № 10451/20.05.2026 г., подадена от касатора Застрахователно еднолично акционерно дружество “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” ЕАД, ЕИК[ЕИК], с искане за изменение на постановеното по настоящото дело решение № 104/20.04.2026 г. в частта за разноските, като се присъди претендираното адвокатско възнаграждение за касационното производство в пълния размер от 5 307,20 евро с ДДС. Сочи се, че направеното от ответника по касация възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК е бланкетно, не е мотивирано съгласно изискването на посочената норма /ДВ, бр. 17 от 2026 г./, поради което се явява недопустимо и е следвало да бъде оставено без разглеждане. Развиват са доводи, че по-високият от определения размер на възнаграждението се предпоставя от фактическата и правна сложност на делото, защитимия интерес, вложения интелектуален и високо професионален труд при подготовка на касационната жалба и основанията за допускането й. Защитата пред касационната инстанция е възложена, без процесуалният представител да е участвал в производството пред предходните две инстанции, където са извършени множество процесуални действия и са събирани доказателства, което е наложило обстойно проучване на делото в спешен порядък с оглед преклузивния срок по чл. 283 ГПК. Акцентира се, че адвокатското възнаграждение следва да се съответно на авторитета и достойнството на адвокатската професия, както и на вложените разходи за упражняване на адвокатската дейност и произтичащите от нея задължения. Изразява се несъгласие с мотива на състава на ВКС, че липсват доказани други критерии по смисъла на чл. 36, ал. 3 ЗАдв, като се излагат съждения, че цитираната разпоредба не урежда задължение адвокатите да представят доказателства относно посочените критерии, още повече когато възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК се прави без обосновка и в края на съдебното заседание. В дадения срок от ответника по касация В. С. П. е депозиран отговор, с който се оспорва подадената молба като неоснователна. Счита се, че възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК е мотивирано. Изтъква се, че касаторът не е посочил извършено действие на страната, което да не е отчетено от съда при определяне на присъденото адвокатско възнаграждение, а се изразява несъгласие с извършената от решаващия състав преценка. Относно естеството на спора и фактическата и правна сложност на делото, се подчертава, че касационното обжалване е било допуснато по два въпроса, по които е налице задължителна, съответно трайна практика на ВКС. Подаването на касационна жалба, изложението на основанията за допускане, писмените бележки и участието в открито съдебно заседание (без събиране на нови доказателства) са обичайните и необходими действия за защита пред касационната инстанция и са изрично отчетени в мотивите на решението. Оспорва се становището на касатора за предоставяне на срок за доказване на обстоятелства, които страната е могла да заяви и установи своевременно при направеното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди доводи на страните и прецени данните по делото, намира следното: Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на решението в частта му за разноските е допустима – подадена е от легитимирано лице с правен интерес, в законоустановения едномесечен срок, считано от датата на постановяване на неподлежащия на обжалване съдебен акт, и при наличие на представен списък по чл. 80 ГПК. С решение № 104/20.04.2026 г., постановено по настоящото дело, след отмяна на обжалваното въззивното решение е отхвърлен предявеният от В. С. П. срещу застрахователя иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата 51 129,19 евро (равностойност на 100 000 лева) - обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от смъртта на баба й М. Т. Щ. вследствие на ПТП, настъпило на 15.06.2022 г. в [населено място], и за законната лихва от 05.10.2023 г. до окончателното изплащане, като с оглед изхода на спора в полза на застрахователното дружество са присъдени разноските по делото, вкл. адвокатско възнаграждение за касационното производство в намаления поради прекомерност размер от 1 700 евро с ДДС. В мотивите на решението са изложени подробни съображения във връзка с разноските. Неоснователно е искането на касатора за присъждане на пълния размер на претендираното адвокатско възнаграждение от 5307,20 евро с ДДС. Не може да бъде възприета тезата му, че заявеното от насрещната страна възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК е немотивирано, тъй като в открито съдебно заседание от 23.03.2026 г. ответникът по касация е изложил съображения, че адвокатското възнаграждение е прекомерно и че една част от същото е заплатено след определението за допускане на касационно обжалване, с оглед на което тази част не касае изготвянето на касационната жалба. Както е посочено в мотивите към решението, изискването за мотивирано възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК се отнася до посочване на аргументи, с оглед на които страната счита, че претендираното възнаграждение на насрещната страна е прекомерно, т.е. избягване на неговата бланкетност, без необходимост от изчерпателност. От заявените от касатора доводи не може да се обоснове извод за увеличаване размера на присъденото адвокатско възнаграждение. При разглеждане на възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК настоящият състав е съобразил естеството на правния спор, вида на делото, неговата фактическа и правна сложност, наличието на формирана задължителна и трайна практика на касационната инстанция по релевантните за спора въпроси, защитимия интерес, извършените от процесуалния представител на касатора действия, изразяващи се в подаване на касационна жалба, изложение на основания за допускането й и участие в проведеното открито съдебно заседание в производството по чл. 290 ГПК, в което не са събирани нови доказателства с оглед характера на извършваната от касацията проверка по правото, а не по фактите. Не може да бъде споделен доводът на касатора, въведен за първи път с молбата по чл. 248 ГПК, че уговореното адвокатско възнаграждение е дължимо в по-висок размер, поради обстоятелството, че защитата на застрахователното дружество пред касационната инстанция е възложена на адвокат, който не е участвал в производството пред първата и въззивната инстанция, което е наложило обстойно проучване на делото в спешен порядък, за да бъде спазен преклузивният срок по чл. 283 ГПК. Извън обективните непредвидени обстоятелства, ангажирането от страната на нов процесуален представител пред касационната инстанция не може да обуслови понасяне от насрещната страна на по-висок размер на адвокатското възнаграждение или допълнителни разноски. Уредената от законодателя възможност за намаляване тежестта на разноските за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК не води до подценяване на положения от адвоката висококвалифициран труд, който е израз на придобитите от него образование, правни познания, професионален опит, а е проява на принципа за равенство с оглед интересите на страните по спора и за пропорционалност - загубилият делото не дължи да възстанови завишен или несъответен на предвидените критерии разход за адвокатско възнаграждение, направен от насрещната страна. В случая определеният за възстановяване намален размер на адвокатското възнаграждение на касатора се явява пропорционален и разумен, които стандарти са установени в практиката на СЕС (в този смисъл съображенията в §29 и §31 от Решение от 28.07.2016 г. по дело С-57/2015 на СЕС – възстановяване на разходи, свързани със съдебен иск за интелектуална собственост, които принципни положения, според настоящия състав, следва да бъдат приложени и в разглеждания казус). Както е посочено в мотивите на решението на ВКС, само като ориентир са взети предвид размерите на възнагражденията в Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС, поради несъответствието на последната с правото на ЕС, съгласно даденото тълкуване в решение по дело С-438/22 на СЕС. За изчерпателност на изложението следва да се отбележи, че от ответната страна е претендирано възнаграждение по чл. 38 ЗАдв, подлежащо на определяне от съда по същите правила, поради което в случая не може да намери приложение допълнителният критерий по чл. 78, ал. 5, изр. посл. ГПК, че намаленият размер на адвокатския хонорар не може да бъде по-нисък от заплатения такъв от насрещната страна. Ето защо, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за изменение на постановеното решение в частта за разноските -адвокатското възнаграждение на касатора пред ВКС, подадената молба е неоснователна и не следва да бъде уважена. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,