Определение № 13878 от 19.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11162/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1, във връзка с чл.130, ал.4 от АПК. Образувано е по частна жалба на В. Б. М. против Определение №8750/14.06.2024 г. по адм. дело №570/2024 г. на Административен съд София– град, с което жалбата е оставена без разглеждане, прекратено е производството по делото и е изпратено по подведомственост на директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“-София- град. С довод за незаконосъобразност на определението поради нарушение на материалния закон /“ не е в унисон със законодателството“/ се претендира неговата отмяна. Ответникът –директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ /ДСП/- Красно село, в срока по чл. 232 АПК не ангажира становище по частната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 от АПК, намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение, на основание чл.159, т.1 и чл. 130, ал.4 АПК, административният съд е оставил жалбата на В. Б. М. срещу Заповед №ЗСП/Д-С-КС/2583/25.11.2022 г. на директора на ДСП- Красно село, с която е постановен отказ за еднократна помощ при инцидентни нужди, без разглеждане, прекратил е производството по делото и го е изпратил по подведомственост на директора на РД „СП“ – София- град. За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че оспорването на заповедта по административен ред е абсолютна процесуална предпоставка за съдебния контрол, а такова обжалване няма. Определението е валидно, допустимо и правилно. Социални помощи се отпускат по реда на Глава трета от Закона за социално подпомагане. Нуждаещите се подават заявление- декларация, а директорът на Дирекция „Социално помпомагане“ може да отпусне такава помощ или да постанови отказ, който задължително се мотивира. Заповедта, с която е постановен отказ се обжалва пред директора на Регионалната дирекция "Социално подпомагане" по реда на Административнопроцесуалния кодекс, съгл. чл.13, ал.5 ЗСП. По този начин законът въвежда задължително административно обжалване на този вид актове, което в случая не е проведено. Съгласно чл. 130, ал. 1 АПК, административният съд сам решава дали образуваното дело подлежи на разглеждане от него или от друг орган извън системата на съдилищата. Законосъобразна и съответстваща на чл. 13, ал.6 и 7 ЗСП, определящ делата, които са подведомствени на административните съдилища, е преценката на съда, че не е компетентен към този момент да разгледа жалбата на В. М. и да се произнесе по нея. Тъй като жалбата се явява недопустима на основание чл.159, т.1 АПК, то съдът я е оставил без разглеждане, а поради факта, че делото не му е подведомствено, в изпълнение на изискването на чл. 130, ал. 4, предложение първо АПК, той го е изпратил на надлежния орган- директора на Регионалната дирекция "Социално подпомагане"- София- град. Обжалваното определение не страда от релевирания в частната жалба порок и следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд, шесто отделение,