Определение № 1646 от 19.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1283/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Е. К. и Д. Е. К., чрез адв. З. Василев, срещу определение № 2120 от 09.12.2024 г., постановено по адм. дело № 576/2024 г. по описа Административен съд – Кюстендил. Поддържат се оплаквания за неправилност на обжалваното определение с искане за неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по предявената жалба. Твърденията са за наличие на годен за съдебно оспорване административен акт, представляващ изричен отказ на органа да изпълни задължението си по чл.196 ЗУТ. Ответникът – заместник- кметът на община Дупница, чрез пълномощника си адв. И. Костова, е представил писмен отговор със становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, който е неблагоприятен за частните жалбоподатели. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение Административен съд - Кюстендил е оставил без разглеждане жалбата на Е. К. и Д. Е. К. против отказ, в писмо изх. № 94-С-736/23.07.2024 г. на заместник – кмета на община Дупница, за назначаване на комисия по чл.196, ал.1 ЗУТ и за издаване на заповед за премахване на жилищна сграда в ПИ с идентификатор 87727.202.426 по КККР на [населено място], община Дупница, на която жалбоподателите са съсобственици. За да постанови този резултат, съдът е приел, че не е налице годен за съдебно оспорване административен акт. Сочи се, че на обжалване подлежи заповедта, която компетентният административен орган издава на основание чл. 195, ал. 6 от ЗУТ за премахване на строеж, но не и отказът за назначаване на комисия и за издаване на такава заповед, тъй като органът действа служебно в условията на оперативна самостоятелност и не е обвързан от заявеното искане. Определението е правилно и следва да се остави в сила. Обосновани от доказателствата по делото и съответни на материалния закон са формираните от административния съд изводи за недопустимост на жалбата срещу процесния отказ. С нормата на чл. 195, ал. 6 ЗУТ кметът на общината е оправомощен да издава заповеди за премахване на строежи, които поради естествено износване или други обстоятелства са станали опасни за здравето и живота на гражданите, негодни са за използване, застрашени са от самосрутване, създават условия за възникване на пожар или са вредни в санитарно-хигиенно отношение и не могат да се поправят или заздравят. При издаването на тези заповеди компетентният орган действа служебно при наличие на визираните в закона предпоставки, като не е обвързан от направено искане, вкл. на съсобствениците на строежите, както е в случая. Както правилно е приел съдът, липсва правна норма, която да задължава органа да проведе производство за освидетелстване на строежите и да издаде административен акт с посоченото в чл. 195, ал. 6 от ЗУТ съдържание, поради което съдебен контрол върху издаден изричен отказ, не е допустим. Разпоредбата на чл. 196, ал. 4 ЗУТ е специална и в случая общата разпоредба на чл. 21, ал. 1 АПК е неприложима. В казуса по делото, с оспорения акт административният орган е отказал да издаде заповед по чл. 195, ал. 6 от ЗУТ за премахване на процесната сграда в имота на жалбоподателите. Този акт не представлява индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Предвид изложеното, констатациите на административния съд за недопустимост на оспорването са законосъобразни, а обжалваното определение, с което предявената жалба е оставена без разглеждане и на основание чл. 159, т. 1 от АПК е прекратено производството по делото, е правилно и следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,