Определение № 212 от 05.04.2017 г. на ВКС по т. д. № 455/2017 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 във връзка с ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 219 от 18.10.2016г. по т. дело № 2045/2016г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от [фирма] молба за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК на определение № 2556/14.04.2015г. по т. дело № 3271/2012г. на Софийски градски съд, ІV ТО, 2 състав. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира доводи, че е налице правен интерес от допускане на исканата отмяна, тъй като не съществува друг ред за атакуване на съдебния акт и че съдът не е съобразил, че съвременното производство за отмяна на влезли в сила съдебни актове се ръководи от принципите, че всяко съдебно решение трябва да бъде съобразено с изискванията на материалното и процесуалното право и да бъде обосновано, а в случая са налице основания, сочещи на неправилност на съдебния акт на първоинстанционния съд, както и нови факти, които не са взети предвид. Поддържа становище, че при решаване на въпроса имат ли сила на пресъдено нещо определенията на съда по несъстоятелността по чл. 692, ал. 1 и ал. 4 ТЗ съдебният състав на ВКС не е направил анализ и разграничение на всички случаи по чл. 692, ал. 1 и ал. 4 ТЗ, не е отчел, че с определението по чл. 692, ал. 4 ТЗ съдът не взема становище относно процесуално право или по хода на процеса, а се произнася относно спорно материално право и в този смисъл актът съдържа белезите на съдебно решение, ползващо се със сила на пресъдено нещо. Частният жалбоподател излага съображения, че определенията по чл. 692, ал. 1 и ал. 4 ТЗ при непредявяване на установителен иск по чл. 694 ТЗ се ползват със сила на пресъдено нещо от формална и съдържателна страна, тъй като не могат да бъдат изменяни и оттегляни от същия или друг съд, задължителни са за страните и за всички държавни и общински органи. Поддържа становище, че по делото е участвало лице, което не е било надлежно представлявано – [фирма] е обявено в несъстоятелност, правомощията на управителите му са прекратени, но в съдебно заседание на 20.02.2015г. дружеството е представлявано от управителите като синдикът не е присъствал, което обстоятелство е препятствало правилното заявяване, възразяване и установяване на размера на задълженията на посоченото дружество спрямо банката – кредитор. Частният жалбоподател моли определението на ВКС да бъде отменено и молбата за отмяна да бъде разгледана. Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуалния си представител Адвокатско дружество „М. и Р.”, представлявано от адв. Д. М., оспорва частната жалба, поддържа становище за правилност на определението и моли частната жалба да бъде оставена без уважение. Ответниците [фирма] /в несъстоятелност/, [населено място], [фирма], [населено място], [фирма], [населено място], [фирма], [населено място], [фирма], [населено място], [фирма], [населено място], НАП и Синдикът на [фирма] /в несъстоятелност/ не изразяват становище по частната жалба. Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1, ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от категорията на визираните в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди доводите на частния жалбоподател и провери данните по делото, приема следното: С определение № 2556/14.04.2015г. по т. дело № 3271/2012г. на Софийски градски съд, ІV ТО, 2 състав, чиято отмяна се иска с молба вх. № 63966/19.05.2015г. на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК, е одобрен на основание чл. 692, ал. 1 и ал. 3 ТЗ списъкът на приетите вземания по чл. 685, ал. 1 ТЗ от синдика на [фирма], обявен в Търговския регистър на 10.11.2014г., като са направени следните изменения: 1/ изключени са вземанията на [фирма] в размер 2 815 660,80 лв. – неустойка съгласно чл. 23, ал. 1 от предварителен договор за прехвърляне на право на собственост за определен период, и на [фирма] в размер 733 000 лв. – вземания по договори за заем; 2/ включено е вземането на [фирма] в размер 1 185 947,50 лв. – на основание договор за цесия от 01.08.2014г. и договор за строителство между цедента и [фирма] от 17.06.2008г. и 7 бр. актове образец 19. Със същото определение на Софийски градски съд е одобрен на основание чл. 692, ал. 1 и ал. 3 ТЗ списъкът на неприетите вземания по чл. 685, ал. 1 ТЗ от синдика на [фирма], обявен в Търговския регистър на 10.11.2014г. като са направени следните изменения: 1/ включени са в списъка на неприетите вземания вземанията на [фирма] в размер 2 815 660,80 лв. – неустойка съгласно чл. 23, ал. 1 от предварителен договор за прехвърляне на право на собственост за определен период, и на [фирма] в размер 733 000 лв. – вземания по договори за заем; 2/ изключено е вземането на [фирма] в размер 1 185 947,50 лв. – на основание договор за цесия от 01.08.2014г. и договор за строителство между цедента и [фирма] от 17.06.2008г. и 7 бр. актове образец 19. Възраженията в останалата им част са оставени без уважение. За да остави без разглеждане молбата за отмяна на посоченото определение на Софийски градски съд, ВКС на РБ, ТК, състав на Първо отделение е приел, че същата е процесуално недопустима. Изложил е съображения, че определението по чл. 692, ал. 4 ТЗ не се ползва със сила на пресъдено нещо и за него е предвидена защита по друг ред – на лицата по чл. 690 ТЗ е предоставена законодателно възможност да предявят положителен или отрицателен установителен иск за съществуване на съответното вземане по реда на чл. 694, ал. 1 ТЗ при наличие на абсолютната положителна процесуална предпоставка да са направили валидни възражения по реда на чл. 690, ал. 1 ТЗ. Поради това, че приетите с определението по чл. 692, ал. 4 ТЗ за дължими, респективно недължими вземания могат да бъдат пререшени в производството по чл. 694 ТЗ, приключващо с влязло в сила решение, определението по чл. 692 ТЗ не се ползва със сила на пресъдено нещо и е извън приложното поле на чл. 303 ГПК. Определението е правилно – съобразено е с относимите материални и процесуални разпоредби и е обосновано. Отмяната по реда на чл. 303 ГПК е способ за извънинстанционен контрол само по отношение на актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо, с които се разрешава правен спор между страните и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани. Съгласно Постановление № 2/29.09.1977г. по гр. дело № 1/1977г. на Пленума на ВС на отмяна подлежат и съдебните актове, които поради даденото с тях разрешение по материалноправни въпроси са приравнени по правни последици на влезлите в сила решения и за които законът не предвижда защита по друг ред. Когато за молителя е предвиден друг път за защита против порочното решение или определение, извънредният способ за отмяна е неприложим. Определението на съда по несъстоятелността по чл. 692, ал. 4 ТЗ, с което се произнася по постъпили възражения срещу списъците /на приети и неприети вземания на кредитори в производството по несъстоятелността/ по чл. 686, ал. 1 ТЗ, не подлежи на отмяна по реда на чл. 303 и следващите от ГПК. Разрешеният с него правен спор между страните не се ползва със сила на пресъдено нещо, тъй като правата на кредиторите могат да бъдат оспорени или съответно защитени по исков път съобразно реда и условията на чл. 694 ТЗ - чрез предявяване на отрицателен или положителен установителен иск в 14-дневен срок от датата на обявяване на определението на съда по чл. 692, ал. 4 ТЗ в търговския регистър, в случай, че са налице и останалите предпоставки. Предвиденият в чл. 694 ТЗ исков ред за защита на правата на кредиторите относно предявените от тях вземания изключва определението по чл. 692, ал. 4 ТЗ от предметния обхват на извънинстанционния контрол по чл. 303 и следващите от ГПК. На отмяна по реда на чл. 303 и следващите от ГПК би подлежало влязлото в сила решение по иска с правно основание чл. 694 ГПК. Доводите на частния жалбоподател, че по делото е участвало лице, което не е било надлежно представлявано, предвид обстоятелството, че [фирма] е обявено в несъстоятелност, правомощията на управителите му са прекратени, но в съдебно заседание на 20.02.2015г. дружеството е представлявано от управителите като синдикът не е присъствал, което обстоятелство е препятствало правилното заявяване, възразяване и установяване на размера на задълженията на посоченото дружество спрямо банката – кредитор, не са относими към определението на ВКС – предмет на настоящата частна жалба, а касаят правилността на определението по чл. 692, ал. 4 ТЗ и са могли да бъдат въведени в исковото производство по чл. 694 ТЗ, поради което тези доводи не следва да бъдат обсъждани от настоящия съдебен състав. Предвид изложените съображения се налага изводът, че обжалваното определение на ВКС е правилно и същото следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение