Определение № 138 от 11.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 950/2022 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК. С определение №.60377/22.12.21 по г.д.№.5066/21 на Върховния касационен съд, ІІІ ГО, молба вх.№.20826/19.10.21 на „Първа инвестиционна банка“АД за отмяна на определение №.1368/7.10.21 по ч.г.д.№.1659/21 на ОС Бургас на основание чл.303 ал.1 т.5 ГПК е оставена без разглеждане като недопустима. Постъпила е частна жалба от „Първа инвестицинна банка“АД, в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна. Ответната страна „Галера“ЕОД не взема становище. Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от страни в процеса, имащи право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Върховният касационен съд, в настоящия състав на Трето гражданско отделение, при проверката за допустимостта на молбата за отмяна с оглед изложените в нея съображения, намира следното: С обжалваното определение е прието, че молбата за отмяна е недопустима, като съдът се е позовал на релевантната и налична задължителна практика на ВКС в тази връзка. Посочил е, че определението, чиято отмяна се иска - №.1368/7.10.21 по ч.г.д.№.1659/21 на ОС Бургас-с което в производство по чл.419 ГПК по жалба на „Галера“ЕООД частично е отменено разпореждане №.594/14.04.21 по ч.г.д.№.2546/21 на РС Бургас за издаване на заповед за незабавно изпълнение в полза на банката в частта, касаеща жалбоподателя като поръчител, в тази част искането е оставено без уважение и издаденият изпълнителен лист в полза на банката срещу поръчителя е обезсилен-е негоден предмет на производството по отмяна, уредено в чл.303 ал.1, чл.304 и сл. ГПК. Отразено е, че не подлежи на отмяна определение на окръжен съд, постановено на основание чл.419 ГПК, съдържащо диспозитив като оспорвания – който диспозитив няма сходни правни последици с решенията. На отмяна подлежат само актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо, а когато същите се ползват с изпълнителна сила, може да се спре изпълнението им по реда на чл.282 ал.2-6 ГПК. В този смисъл са и разясненията, дадени в мотивите на т.4 и т.3 от ТР 7/14, ОСГТК на ВКС, респективно в т.6 на същото тълкувателно решение-относно една категория определения. Освен определенията за прекратяване на производството поради отказ от иск, други определения не се включват в предмета на влезли в сила съдебни актове, които подлежат на отмяна. Настоящият състав намира, че правилно и законосъобразно молбата за отмяна е била оставена без разглеждане. Отмяната по реда на Глава ХХІV ГПК е извънинстанционен способ за защита срещу влезли в сила съдебни актове при изчерпателно изброени в закона хипотези. Този характер на производството обуславя приложимостта му не към всички актове на съдилищата, а само към определена категория съдебни актове - решения, ползващи се със силата на пресъдено нещо, и определения, имащи техните правните последици /ТР 7/14, т.3, т.4, т.6, ОСГТК/. Безспорно процесното не притежава тези белези. Отделно от изложеното евентуална отмяна на разпореждането за незабавно изпълнение по реда на чл.419 ГПК не лишава страната, в чиято полза е била издадена заповедта по реда на чл.418 ГПК, от възможности за защита с оглед вземането, предмет на тази заповед – по предвидения в ГПК ред. По тези съображения извънредният способ за отмяна е неприложим към атакуваното пред състава на ВКС определение. Предвид всичко изложено по-горе, молбата за отмяна е недопустима, правилно и законосъобразно е била оставена без разглеждане и определението в този смисъл следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,