Определение № 572 от 18.09.2019 г. на ВКС по т. д. № 1533/2019 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.1, вр. чл.407 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Национална здравноосигурителна каса срещу разпореждане от 19.04.2019 г. по т.д.№6240/2018 г. на САС, с което е постановено да се издаде изпълнителен лист в полза на „Многопрофилна болница за активно лечение – Попово” ЕООД срещу Национална здравноосигурителна каса, въз основа на невлязлото в сила осъдително въззивно решение по делото. В жалбата се излагат съображения за неправилност на определението поради нарушение на разпоредбите на чл.243, ал.2 и чл.404, т.1, пр.2 от ГПК, като се иска отмяната му. Ответникът по частната жалба – „Многопрофилна болница за активно лечение – Попово” ЕООД заявява становище за неоснователността й. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да постанови обжалваното разпореждане, съдът, позовавайки се на разпоредбата на чл.404, т.1 от ГПК, е приел, че невлязлото в сила осъдително съдебно решение подлежи на изпълнение и е разпоредил издаването на изпълнителен лист срещу Национална здравноосигурителна каса. Разпореждането е неправилно. Постановеното по делото осъдително въззивно решение, не е влязло в сила, като срещу него Национална здравноосигурителна каса е подала в срок касационна жалба. От друга страна с разпоредбата на чл.243, ал.2 от ГПК е установена императивна забрана за изпълнение на невлезли в сила съдебни решения срещу държавата, държавно учреждение или лечебно заведение по чл.5, ал.1 от ЗЛЗ, като тази забрана изключва и възможността да се издаде изпълнителен лист въз основа на невлязло в сила осъдително решение на въззивен съд срещу визираните субекти, вкл. и по реда на чл.404, т.1, пр.2 от ГПК. С оглед обстоятелството, че Националната здравноосигурителна каса е със специфичен предмет на дейност – осъществяване на задължителното здравно осигуряване, като бюджета й се формира освен от задължителните осигурителни вноски, вкл. и от посочените в закона други източници, още и от ежегодна субсидия от държавния бюджет, настоящият състав намира, че касата е държавно учреждение, като определящи в случая са: специфичният предмет на дейност на касата, насочен към осъществяване на конституционно гарантираното право на здраве, здравно осигуряване и достъп до медицинска помощ /чл.52 от КРБ/; публичният характер на вземанията за осигурителни вноски /чл.162, ал.2, т.1 от ДОПК/ и предвиденото ежегодно бюджетно финансиране /обстоятелството, че НЗОК има и други източници на приходи, посочени в ЗЗО и Правилника за устройство на дейността й не може да промени статута й на държавно учреждение/. В този смисъл и тъй като в случая изпълнителният лист е издаден въз основа на невлязло в сила въззивно решение, срещу държавно учреждение, каквато възможност разпоредбата на чл.243, ал.2 от ГПК не допуска, обжалваното разпореждане следва да бъде отменено, а изпълнителният лист - обезсилен. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение