Определение № 6493 от 17.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5402/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частната жалба на Г. В. К., против определение № 582 от 30.04.2025 г., постановено по адм. дело № 1267/2024 г. по описа на Административен съд - София област. С доводи за неговата неправилност се иска отмяната му. Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, поради което е допустима. Производството пред Административен съд - София област е образувано по исковата молба на Г. В. К. срещу Административен съд София-град (АССГ), с която е предявил иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди от постановените незаконосъобразни актове и действия на съдията – докладчик по адм. дело № 11039/2023 г. по описа на АССГ. С обжалваното определение административният съд е оставил без разглеждане исковата молба, както и частна жалба срещу постановеното по делото разпореждане от 17.03.2025 г. и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат съдът е приел, че частната жалба е насочена срещу разпореждане, което не подлежи на обжалване, тъй като не попада в хипотезите на чл. 229, ал. 1 АПК, а исковата молба е процесуално недопустима поради липсата на доводи и твърдения от страна на ищеца, които да подлежат на доказване като елементи на хипотезата на чл. 2в от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Обжалваното определение е валидно допустимо и правилно. Правилно административният съд е оставил без разглеждане частната жалба на К.. С обжалваното разпореждане исковата молба е оставена без движение, при което не подлежи на обжалване, защото не е от категорията на актовете по чл. 229, ал. 1, т. 1 и 2 АПК. Определението е правилно и в частта му, с която е приета за недопустима исковата молба на ищеца, като при постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи отменителни основания. Съгласно разпоредбите на чл. 128, ал. 1, т. 6 АПК и чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ отговорността на административните съдилища за вреди от техни незаконосъобразни актове, действия или бездействия по реда на АПК може да бъде ангажирана, само ако вредите са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз. Правило е прието от съда, че съгласно чл. 51 от Хартата на основните права на Европейския съюз, задължението на държавите-членки да зачитат основните права, регламентирани в нея, възниква тогава, когато те действат в приложното поле на правото на Съюза. Въпреки дадената му възможност ищецът не е посочил в исковата си молба конкретни материалноправни разпоредби от правото на ЕС, извън Хартата, които ответникът е нарушил при постановяване на актовете, посочени като увреждащи. Несъответствието на посочените в исковата молба съдебни актове с процесуални правила от вътрешното ни право, както се твърди в нея, не подлежи на проверка в исковото производство. Всъщност единствените доводи на частния жалбоподател се основават на непредставянето на правна помощ при разглеждане на делото от първоинстанционния съд, който въпрос е разрешен с влязло в сила разпореждане и не е предмет на настоящото производство. С оглед изложените съображения обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, пр. първо, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение