Определение № 3573 от 30.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1026/2026 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс. (АПК). Образувано е по частна жалба на Столична община, гр. София ул. „Московска“ № 33, срещу Определение № 34931/24.10.2025 г. на Административен съд – София-град (АССГ), по административно дело № 6481/2024 г. С обжалваното определение АССГ изменя Решение № 14378/25.04.2025 по адм. дело № 6481/2024 г. в частта за разноските, с която Министерство на околната среда и водите е осъдено да плати на Столична община сумата от 162 284,41 лв, представляващи разноски по делото като намалява техния размер от 162 284,41 лв. на 21 700 лв, от които 20 000 лв. за адвокатско възнаграждение и 1 700 лв. за държавна такса. Частният жалбоподател счита обжалваното определение за неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Преди всичко развива доводи, че самото искане за изменение на решението в частта за разноските е било недопустимо, тъй като не е направено своевременно мотивирано възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в последното по делото заседание. Сочи, че ако в предходни молби все пак е направено възражение, то същото не е надлежно мотивирано, поради което не следва да се обсъжда. Счита, че неправилно съдът е определил материалния интерес на спора, като сочи че последният възлиза на 7 978 792,53 лв, а не както прима съда 5 379 662,15 лв, а освен това доколкото оспореният акт включва и действия по прихващане и изпълнение на финансови корекции, а е отменен изцяло материалният интерес надхвърля 10 000 000 лв. допълнително сочи, че материалният интерес на спора е в пряка връзка и с отговорността, която адвоката носи за своята работа и средствата които следва да подържа, за да обезпечи собствената си отговорност, както и продължителността на процеса и неговата сложност. Оспорва изводът на съда, че спорът не се отличава с особена фактическа и правна сложност като обосновава обратното. Изтъква, че направените разноски съответстват на сложността на делото и на обема извършена правна работа, което ги характеризира като разумни и справедливи. В подкрепа на доводите си цитира и анализира съдебна практика на ВАС, на Съда на Европейския съюз, както и на Конституционния съд. По изложените съображения иска обжалваното определение да бъде отменено, а по съществото искането за изменение на решението в частта за разноските отхвърлено, тъй като последните са пропорционални на фактическата и правна сложност на делото, на извършения обем работа и са съобразени със значителния материален интерес на спора, както и че отговорят на предвидения нормативно минимум при този интерес. Ответникът по частната жалба – Ръководителят на Управляващия орган на оперативна програма „Околна среда 2014 -2020“ в писмен отговор, изразява становище за неоснователност на частната жалбата. Сочи, че въпросът относно допустимостта на искането за изменение на решението в частта за разноските е решени с Определение № 10140/21.10.2025 г. на ВАС по адм. дело 10080/2025 г., с което е отменено Определение № 23227/06.07.2025 г. на АССГ по адм. дело № 6484/2024 и делото е върнато за произнасяне по същество на искането. Посочено е, че с молба от 25.03.2025 г. е направено писмено мотивирано възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, поради което постановеното от съда определение е допустимо, а по същество правилно. Излага подробни мотиви, че не само материалния интерес следва да се отчита при определяне на разумния и справедлив размер на възнаграждението за адвокат и обосновава, че присъденият изменен размер съответства по-точно на фактическа и правна сложност на делото и на обема извършена работа. Иска обжалваното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, Седмо отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 230 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С Решение № 14378/25.04.2025 г. постановено по адм. дело № 6481/2024 г. Административен съд София-град отменя решение от 31.05.2024 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда 2014 -2020“ за резултата от приключил процес на верификация по искане за окончателно плащане № 8/17.05.2024 г. на бенефицира Столична община. Изпраща преписката на административния орган за ново произнасяне и осъжда Министерство на околната среда и водите да плати на Столична община разноски по делото в размер от 162 284,41 лв. от които 1 700 лв. за държавна такса и 160 584,41 лв. за възнаграждение за адвокат. На 22.05.2025 г. пред съда е депозирано искане от процесуалния представител на ответника, с което на основание чл. 248, ал. 3 ГПК вр. чл. 144 АПК се иска изменение на решението в частта за разноските, като присъдените такива за адвоката бъдат намалени. Мотивът за намалението е, че възнаграждението не отговаря на фактическата и правна сложност на делото, на стандарта за живот в страна, на възнагражденията и най-вече на обема извършена работа от процесуалния представител в проведени съдебни заседания. Изтъква се, че при определяне на размера следва да се отчете обилната съдебна практика, включително на СЕС, в която се приема, че националната юрисдикция не е задължена да се съобрази с договореното между страните, а следва да определи справедливия размер на адвокатското възнаграждение съобразно действителния обем свършена работа и фактическата и правна сложност на делото. На 06.07.2025 г. Административен съд София-град постановява Определение № 23227, с което приема искането за изменение на решението в частта за разноските за недопустимо и го оставя без разглеждане. На 30.07.2025 г. ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда 2014 -2020“ обжалва Определение №23227/06.07.2025 г. на АССГ. По частната жалба е образувано административно дело № 10080 по описа на ВАС за 2025 г. На 21.10.2025 г. с Определение № 10140 ВАС отменя Определение № 23227/06.07.2025 г. на АССГ по адм. дело № 6481/2024 г. и връща делото на същия съд за произнасяне по същество по искането на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда 2014 -2020“ за изменение на решението в частта за разноските. На 24.10.2025 г. АССГ постановява обжалваното определение, с което изменя Решение № 14378/25.04.2025 по адм. дело № 6481/2024 г. в частта за разноските, с която Министерство на околната среда и водите е осъдено да плати на Столична община сумата от 162 284,41 лв, представляващи разноски по делото като намалява техния размер от 162 284,41 лв. на 21 700 лв, от които 20 000лв за адвокатско възнаграждение и 1 700 лв. за държавна такса. Съдът отчита, че въпреки значителния материален интерес по делото, спорът не разкрива висока фактическа и правна сложност, а освен това въпросът относно допустимостта на разходите по проекта не е решен по същество, предвид че преписката е върната за ново произнасяне от административния орган, което обосновава намаление на възнаграждението за адвокат. Определението е валидно, допустимо и правилно. По довода от частната жалба, че производството по искането за изменението на решението в частта за разноските е недопустимо: Този въпрос е решен с влязлото в сила Определение № 10140/21.10.2025 г. на ВАС по адм. дело № 10080/2025 г., с което делото е върнато на АССГ с указание за произнасяне по същество на искането, тъй като последното е допустимо за разглеждане. Неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че не е налице своевременно и мотивирано направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. С молба от 25.03.2025 г. (приложена на л. 90 от делото), процесуалният представител на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда 2014 -2020“ в условията на алтарнативност е посочил, че ако жалбата бъде приета за основателна, то въпросът за разноските да бъде решен като се отчете фактическата и правна сложност на делото, извършена от представителя на жалбоподателя работа и при отчитане на становището на СЕС, че националната юрисдикция не е обвързана с договорено между страните възнаграждение за адвокат, а следва да присъди разноски, които са съответни на сложността на делото и извършена от адвоката работа. С оглед посочено доводът на частния жалбоподател е неоснователен. По делото е налице своевременно и мотивирано възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, по което съдът е дължал произнасяне. Безспорно преобладаващата съдебната практика определя, че материалният интерес на делото не следва да е единственият критерий при определянето на справедливото и разумно възнаграждение за извършена от адвоката работа, да се съобразят и други – фактическата и правна сложност на спора, действително извършена от адвоката работа. В случая първоинстанционният съд е съобразил няколко критерия, за да обоснове извода си за присъдения размер на разноските в полза на жалбоподателя. Съдът признава, че делото има значителен материален интерес, но сочи, че въпреки това не се отличава с особена фактическа и правна сложност, а освен това на този етап все още спорът относно допустимостта на разходите по проекта не е решен по същество, което обосновава по-нисък справедлив размер на възнаграждението за адвокат. Следователно, съдът съобразява не само материалния интерес като критерий при определяне на размера на възнаграждението, но и действителната фактическа и правна сложност на делото и обема извършена работа. Изводът е правилен. Адвокатските възнаграждения се договарят свободно между страните – адвокат и клиент. Възнаграждението зависи не само от фактическата и правна сложност на казуса, а от много други обстоятелства, напр. моментната натовареност на адвоката, неговия опит и компетентност по принцип и за конкретния вид дело, предишни договори със същия клиент, разходи във връзка със самото поддържане на адвокатската практика и много други. Следва да се държи сметка, че намаляването на сторените разноски е изключение, а не правило, като прекомерността подлежи на общо доказване от страна на възразяващия. В случая възражението на прекомерност правилно е преценено от съда като основателно. Изводът от цитираната от частния жалбоподател съдебна практика (на ВАС и СЕС), е че съдът следва да преценява във всеки конкретен случай релевантните обстоятелства, характеризиращи случая, както и икономическият и правен контекст, в който се вписват. Преследваната легитимна цел е да се осигури качеството на предоставяните от адвокатите услуги като едновременно с това се осигури достойно заплащане на адвокатския труд при отчитане на извършената работа, сложността на казуса и други характеристики, без да се нарушава конкуренция. В конкретния случай претендираното възнаграждение за адвокат (160 584,41 лв.) е прекомерно въпреки значителния материален интерес по делото (над 7 мил. лв). Споделя се на пълно извода на съда, че делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност за този вид дела. Спорът е относно законосъобразността на акт, издаден по оперативна програма за периода 2014 -2020, по която има утвърдена практика, и в частност по Оперативна програма Околна среда (ОПОС), поради което подготовката на защитата е значително по-лесна, следва да се отчита и обстоятелството, че Столична община работи по повече от един проект, финансиран по ОПОС има натрупан непосредствен опит с тази програма, който следва да е споделила с адвоката си. Фактическата и правна сложност на делото не се преценява само през основанието, на което съдът е отменил процесния административен акт, но то може да индиция за това. В случая правилен е изводът на съда, че доколкото предстои ново произнасяне на административния орган въпросът по същество не е решен, а това обосновава по-малък обем работа, съответно възнаграждение. Установява се от приложените по делото писмени доказателства, че процесуалният представител на жалбоподателя е участвал в проведените съдебни заседания по делото. Но при първото от тях съдът е задължил ответника да представи пълната административна приписка, поради установени липси в последната, а при следващото съдебно заседание делото е обявено за решаване, като от страна на процесуалния представител на ответника са представи писмени доказателства ( съдебно решения между същите страни), които са приети, както и писмена защита, поради което няма данни за значителна по-обем извършена работа, която да обосновава размер на възнаграждението като претендирания. Поради всичко изложено, съдът намира присъдена с обжалваното определение, сума за адвокатско възнаграждение за съответна на фактическата и правна сложност на делото, на обема извършена работа и осъществената правна защита. Предвид изложеното, обжалваното определение като правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,