Определение № 4062 от 15.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 25/2025 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Б. А. Б., чрез адв. Иванова, за допълване на решение № 2160 от 05.03.2025 г., постановено по адм. дело № 25/2025 г. на Върховния административен съд, второ отделение, в частта за разноските. Подателката на искането твърди, че разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение следва да й бъдат присъдени с оглед изхода на спора и направеното своевременно искане. Моли съда да допълни постановеното решение в този смисъл, като й присъди дължимото адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по искането министър на вътрешните работи не изразява становище. Като взе предвид изложеното в искането и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Искането за допълване на съдебния акт в частта за разноските е подадено в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е допустимо. Разгледано по същество, искането е неоснователно. Правото на разноски зависи от изхода на правния спор и възниква за страната, в чиято полза е постановен съдебният акт. Това право не се реализира служебно от съда, а по искане на страната, направено до приключване на устните състезания в съответната инстанция и след представени доказателства за действително направени разходи по водене на делото. В случая тези условия не са изпълнени, тъй като независимо, че жалбата на Б. е уважена и заповедта на министъра на вътрешните работи е отменена и своевременното й искане за присъждане на разноски, доказателства за действително извършени разходи в производството, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение, не са ангажирани. Всъщност представените доказателства установяват, че и пред двете инстанции Б. е представлявана от адв. Иванова по реда на чл. 38, ал.1 ЗА, т.е. безплатно. След като разноски от страната не са направени, такива не могат да й бъдат присъдени. В хипотезата на чл. 38, ал. 1 ЗА адвокатско възнаграждение се дължи на осъществилия правна помощ и защита адвокат, но след съответно искане, каквото в случая не е направено нито пред първата, нито пред настоящата инстанция. В този смисъл са и мотивите, изложени в решенията на двете съдебни инстанции, които очевидно се налага да бъдат повторени в настоящия акт. Поради изложеното Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира, че не са налице основания за допълване на съдебния акт в частта за разноските. Искането е неоснователно и следва да се отхвърли. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,