Определение № 547 от 16.12.2019 г. на ВКС по т. д. № 2871/2019 г.

Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на А. Н. Д. и К. Х. М., упражняващи правомощията на синдик на „Корпоративна търговска банка“ АД /“КТБ“ АД/ – в несъстоятелност срещу определение от 23.10.2019г. по т.д.№4322/2019г. на Софийски апелативен съд, ТО. С него съставът на САС е обезсилил определение от 10.07.2019г. по т.д.№1084/2017г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молбата на Ц. З. за отмяна на допуснато по делото обезпечение на предявения от /“КТБ“ АД срещу И. З. иск, като е прекратил производството по ч.т.д.№4322/2019г. на Софийски апелативен съд, ТО. Частните жалбоподатели считат обжалваното определение за неправилно и молят същото да бъде отменено. Поддържат, че въззивният съд неправилно е приел, че молбата на третото за процеса лице Ц. З. с правно основание чл.402 ал.1 от ГПК за отмяна на определение №3939/30.11.2017г. по ч. гр.д.№5909/2017г. на САС, ГО, представлява частна жалба срещу същото определение. Излагат доводи, че страната сама избира как да реализира защитата на заявените от нея права, поради което е недопустимо съдът да стеснява или разширява техния обем. Ответникът Ц. А. З. не изразява становище по частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като съобрази данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема следното: Частната жалба е процесуално недопустима. Обжалваният съдебен акт не е от категорията съдебни актове, за които е предвидена обжалваемост с частна касационна жалба. Частното касационно обжалване е регламентирано с разпоредбата на чл.274, ал.3 от ГПК, която въвежда изрична лимитивност при изброяване на определенията, подлежащи на касационен контрол. Определенията, с които въззивният съд се произнася по правилността на акта на първостепенния съд по искане по чл.402 от ГПК не попада в кръга на визираните в т.1 и 2 на чл.274, ал.3 от ГПК актове. С определението по чл.402 от ГПК не се прегражда развитието на исковия процес, същевременно не се дава разрешение по същество на друго производство, нито се прегражда развитието му. Съгласно задължителните разяснения в ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС определения, с които се дава разрешение по същество на други производства, са тези съдебни актове, които по своята същност се доближават до решенията, защото разрешават материалноправен въпрос, свързан с предмета на съответното съдебно производство, като някои разпореждания и определения, постановени в заповедното производство, определението за разноски и други. Определенията, постановени по искане за допускане на обезпечение, целят да се запази непроменено фактическото и правно положение, докато е висящ исковият процес относно спорното право, съответно имат несамостоятелен и привременен характер и не отговарят на изискването по чл.274, ал.3, т.2 от ГПК. На същия ред за двуинстанционно обжалване следва да бъдат подчинени и определенията за отмяна на обезпечителните мерки по чл.402 от ГПК. Поради това определенията по чл.402 от ГПК подлежат на обжалване пред ВКС, само в хипотеза на постановяването им за първи път в производството от второинстанционния съд, т.е. когато е сезиран с такова искане и е постановил определение по него, но не и в случаите, когато същият в качеството му на въззивен съд е упражнил инстанционен контрол по произнасянето по такова искане от първоинстанционния съд. В този смисъл е и константната, безпротиворечива практика на ВКС, обективирана в определение № 405 от 11.06.2013 г. по ч. т. д. №2463/2013г. на ВКС, I т. о., определение №409 от 15.07.2015 г. по ч. т. д. №1455/2015г. на ВКС, I т. о., определение № 64 от 21.01.2013 г. по ч. т. д. №823/2012г. на ВКС, I т. о., определение № 694 от 16.10.2013 г. по т. д. №3650/2013г. на ВКС, II т. о., определение № 147 от 17.02.2016 г. по ч. т. д. № 438/2016г. на ВКС, II т. о., определение №137 от 23.02.2015 г. по ч. гр. д. № 7451/2014г. на ВКС, IV г. о., определение № 36 от 03.02.2016 г. по ч. гр. д. №59/2016г. на ВКС, I г. о., определение № 2 от 03.01.2017 г. по ч. т. д. №2322/2016г. на ВКС, ІІ т. о., определение №400 от 18.07.2017г. по ч. т. д. №1564/2017г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 426 от 18.09.2017 г. по ч.гр.д. №3534/2017 г. на ВКС, ІV г. о., определение № 555 от 06.10.2017 г. по ч. т. д. № 2047/2017 г. на ВКС, ІІ т. о. и др. Изводът за недопустимост на определението не се променя от обстоятелството, че въззивният съд е постановил прекратителен диспозитив по отношение на производството пред САС. Само при извод за недопустимост на частната жалба, въззивният съд постановява прекратяване на образуваното по нея производство. В случая с постановеното от него определение той се е произнесъл по частната жалба, с която е сезиран, като е обезсилил определението на Софийски градски съд. Осъществявайки проверка на допустимостта на обжалвания първоинстанционен акт, въззивният съд е постановил акт по същество, с който производството пред него приключва и не подлежи на отделно прекратяване. Воден от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, на основание чл. 274 ал.2 от ГПК