Определение № 7360 от 03.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6934/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на ЕТ "Лира - Л. А.", гр. Дряново, чрез процесуален представител, срещу определение №379/27.03.2025 г. постановено по адм.дело №69/2025 г. на Административен съд - Габрово, с което е оставено без разглеждане искането му за спиране на изпълнението на писмо изх. №58 -00-95 от 04.03.2025 г., подписано от кмета на Община Дряново, оставена е без разглеждане жалбата му против същото писмо и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, иска отмяната му, присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, прави евентуално възражение за прекомерност на разноските на другата страна. Ответникът по частна жалба - кметът на Община Дряново, чрез процесуален представител, в писмено възражение чрез процесуален представител, иска оставяне на определението в сила, прави възражение по претендираните от другата страна разноски по основание и размер като прекомерни, претендира разноски по списък. Върховният административен съд, второ отделение, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното от ЕТ "Лира - Л. А." уведомително писмо е указано на жалбоподателя в срок до 31.03.2025 г. да премахне павилион №6, съгласно гласно схема № 6/11.12.2017 г. за разполагане преместваеми обекти в района на паркинга пред Дряновския манастир. За да постанови обжалваното определение, АС е изложил доводи, че писмото не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 АПК, поради което не подлежи на оспорване по съдебен ред и е налице основанието за недопустимост на жалбата по чл.159, т.1 АПК. Недопустимостта на оспорването обуславя и недопустимост на искането за спиране на изпълнението на оспорения акт. Определението е правилно като краен резултат, въпреки че настоящият съдебен състав не споделя всички мотиви на АС. Настоящият състав не споделя извода на Административен съд – Габрово, че оспореното писмо е само с уведомителен характер. Видно от неговото съдържание е формирано изрично волеизявление на административния орган за премахване на преместваем обект за търговия - павилион №6, с описано местоположение, поради което писмото, предмет на делото, притежава характеристиките на акт по чл. 57а, ал. 3 ЗУТ. В писмото са изложени мотиви, че издаденото за преместваемия обект разрешително № 33/11.06.2020 г. е с изтекъл срок, няма ново такова на името на едноличния търговец, указан е срок за премахването му до 31.03.2025 г., след изтичането на който павилионът ще бъде премахнат от Общинска администрация - Дряново за негова сметка и е сигнализирано „Електроразпределение Север“ АД да се предприемат действия по прекратяване на електроснабдяването му. Обстоятелството, че волята на органа не е обективирана в заповед, а в писмо до адресата, не променя характера му на индивидуален административен акт, с който се възлага задължение на жалбоподателя за премахване на преместваемия обект. Независимо от това е правилен изводът на съда, че е налице основанието по чл. 159, т. 1 АПК за недопустимост на оспорването. Със заповед №РД -139/20.03.2025 г. на кмета на община Дряново е отменено обжалваното пред АС писмо. Заповедта е оспорена от ЕТ "Лира - Л. А.", гр. Дряново, пред АС -Габрово и с определение №496/23.04.2025 г. по адм. дело №100/2025 г. е оставена без разглеждане жалбата срещу заповедта и производството по делото е прекратено. Определението е оставено в сила с определение №7273/02.07.2025 г. по адм.дело 6541/2025 г. на Върховния административен съд, второ отделение. С постановяването на заповедта действието на оспореното писмо изх. № 58-00-95/04.03.2025 г. е преустановено. Оттеглянето и отмяната са волеизявления на издателя на акта, които са насочени към едностранно прекратяване на вече разпоредени права и задължения. Тези волеизявления имат за резултат прекратяване действието на първоначалния акт. Независимо от правната квалификация на оспореното писмо, направена в мотивите на заповедта за отмяната му, то в случая е налице последващ акт на органа, който прекратява действието на предходния. Следователно, оспореното уведомително писмо вече не съществува, като с последващата заповед на кмета на Община Дряново се погасява разпореденото с него премахване на преместваемия обект. Поради това е правилно като краен резултат е заключението на първоинстанционния съд, че не е налице годен за обжалване индивидуален административен акт, предвид правните последици на заповедта за отмяната му. Обоснован е и изводът, че при недопустимост на оспорването поради липса на годен за обжалване административен акт, недопустимо е и искането за спиране на изпълнението му по реда на чл.166 АПК, тъй като една от процесуалните предпоставки за допустимост на искането за спиране на предварителното изпълнение е наличие на административен акт с допуснато предварително изпълнение, какъвто към момента на постановяване на обжалваното определение не е бил налице. Предвид изхода на спора и с оглед своевременно заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски за настоящото производство, частният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на Община Дряново такива в размер на 720 лева, представляващи адвокатско възнаграждение съгласно приложените доказателства за внасянето им по банков път, което не се явява прекомерно предвид фактическата и правна сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,