Определение № 103 от 27.05.2020 г. на ВКС по т. д. № 1850/2018 г.

Производството е по чл. 282, ал. 5 от ГПК. Постъпила е молба от Гаранционен фонд чрез юрисконсулт К. Я., с която е заявил, че по настоящето дело не е допуснато касационно обжалване. Получил е съобщение от ЧСИ и е изплатил доброволно на взискателите по изпълнителното дело и страни в настоящия процес сумите както следва: на Т. А. П. 90 000 лв, на А. И. П. сумата от 110 000 лв, на Й. И. П. сумата от 100 000 лв, на И. И. П. сумата от 110 000 лв и законната лихва в общ размер 135 451,64 лв, както и разноски по изпълнителното дело и такси по Тарифата към ЗЧСИ в размер на 22 429,40 лв. След подадено възражение за прекомерност, е намалено възнаграждението за адвокат в изпълнителното производство. Поради това иска да бъде възстановена на Гаранционния фонд сумата, която е внесена като гаранция за спиране на изпълнително дело 20188460400206 на ЧСИ. Представя платежно нареждане за внасяне на сумата 410 000 лв по сметка на ВКС в БНБ с вносител Гаранционен фонд и платежно нареждане за сумата 577 897,04 лв по сметка на ЧСИ О. М. по изп.д. 201884460400206. С молба вх. № 1852 юрисконсулт Я., е посочил нова банкова сметка на Гаранционния фонд, по която иска да бъде преведена сумата, внесена като парична гаранция, а именно: IBAN [банкова сметка], BIC UNCRBGSF. Моли да се възстанови внесената гаранция по посочена банкова сметка. На ответниците по искането Й. И. П., Т. А. П., А. И. П. и И. И. П. чрез неговата майка и законен представител Т. А. П. са връчени преписи от молбата. Но от същите не са депозирани отговори на искането на Гаранционен фонд. Върховният касационен съд на Р България, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С определение № 315 от 11.06.2018 г. по ч.т.д. 1578/18 г., ВКС, 2 ТО е спряно изпълнението на решение № 1226 от 17.05.2018 г. по гр.д. 1432/18 г., на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, 14 състав като е преценено, че е внесена паричната сума от 410 000 лв. съгласно представения вносен документ. Удостоверено е от счетоводството на ВКС на 20.05.2020 г., че сумата от 410 000 лв, внесена от Гаранционен фонд по т.д. 1432/18 г., на 06.06.218 г. и към 20.05.2020 г. е по сметка на ВКС. По делото са изискани данни от съдия изпълнител О. М., като е изпратено съобщение до съда от този съдия-изпълнител, съгласно което по изп.д. № 20188460400206 са напълно изплатени на 22.8.2019 г. всички задължения на длъжника Гаранционен фонд към взискателите Т. А. П., А. И. П., Й. И. П. и И. И. П.. Видно е от данните по делото, че с решение № 1226 от 17.05.2018 г., поправено с решение № 552 от 06.03.2019 г. по гр.д. 1432/18 г., САС, ГО, 14 състав, Гаранционен фонд е осъден да заплати на Т. А. П., А. И. П., Й. И. П., И. И. П. сумата от 90 000 лв на първата и по 110 000 лв на всеки от останалите. С определение № 535 от 01.08.2019 г. по т.д. 1850/18 г., ВКС, 2 ТО не е допуснато касационно обжалване на въззивното съдебно решение по гр.д. 1432/18 г., САС, ГО, 14 състав. По този начин на основание чл. 296, т. 3 от ГПК решението на въззивния съд е влязло в законна сила и решението е следвало да се изпълни. След като са налице данни, че осъдителното решение е влязло в законна сила, то преценката подлежи ли на връщане внесената сума като гаранция, на основание чл. 282, ал. 2 от ГПК не може да се извършва с оглед предпоставките за отхвърляне на иска или прекратяване на производството поради недопустимост. Преценката може да се извърши само поради погасяване на задълженията на осъдения длъжник към правоимащите лица. Практиката на ВКС по приложение на чл. 282 от ГПК тълкува тази норма именно в този смисъл. Отмяна на паричната гаранция може да има или само на основание предпоставките в чл. 282, ал. 5 от ГПК, или само при погасяване на задължението, ако не са налице предпоставките на чл. 282, ал. 5 от ГПК. Видно е, че спирането е на изпълнение на въззивното решение. Видно е от покана за доброволно изпълнение, приложена към молбата, по която се произнася съдът с настоящето определение, че изп.д. 20188460400206 е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр.д. 1432/18 г. Видно е от ч.т.д. 1578/18 г., че изпълнението по осъдителното решение по гр.д. 1432/18 г., САС е спряно, на основание чл. 282, ал.2 от ГПК. Видно е от поканата за доброволно изпълнение, че общият размер на всички задължения по делото е 512 107,84 лв като не е отчетена поправката на въззивното решение в частта за присъдено обезщетение на Т. А. П.. Видно е от платежно нареждане по изпълнително дело със същия номер Гаранционен фонд е внесъл 577 897,04 лв. Удостоверено е от съдия-изпълнител, че е по същото изпълнително дело всички задължения са погасени и производството по делото е прекратено. Така представените доказателства, преценени от настоящия съдебен състав, дават основание да се приеме, че всички суми към взискателите по изпълнителното дело (ответници по касационната жалба) са погасени от Гаранционен фонд. Налице е представено платежно нареждане за превод от Гаранционен фонд по посоченото изпълнително дело на сумата от 577897,04 лв, налице е удостоверяване от съдия-изпълнител, че производството е прекратено по същото изпълнително дело с посочените взискатели и сумите по изпълнителното дело са изплатени, като е приключено изпълнителното производство. Това дава основание на настоящия съдебен състав да приеме, че е изпълнено въззивното решение, претенцията на ответниците по касационната жалба е погасена от касатора длъжник и не съществува причина обезпечението, допуснато на основание чл. 282, ал.2 от ГПК да продължава да съществува. Сумата, която и понастоящем се намира по сметката за гаранции на ВКС, следва да бъде освободена. Така мотивиран Върховният касационен съд на Р България